Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Ако Скай е използвала „Зевс-1“, това ще изчерпи ли заряда му?

— При всички случаи — отговори Рейни. — Обектите в Космоса — ракети и спътници, са изработени от сравнително лек материал, но пробиването на корабна броня е друга работа. За тази цел е нужен плътен енергиен сноп. Мога да кажа, че в момента „Зевс-1“ не е нищо повече от космически отпадък…

— Това е добрата новина — кимна Килкъни. — Лошата е, че заместникът му вече пътува нагоре, а Скай знае, че Уошъбау е на борда на МКС. Тя може ли да програмира спътника от личния си лаптоп?

— Да, стига да разполага с подходящ софтуер за връзка с антената му — отвърна Рейни.

— В такъв случай вие двамата хващайте първата лодка в моя посока! — отсече Килкъни. — Разполагам с един повреден лаптоп, а времето ни може би изтича!

— „Ханджоу“ вика „Акватус“! — прозвуча един напрегнат глас в репродуктора.

— Чуваме ви, „Ханджоу“ — отговори Килкъни.

— С Нолън Килкъни ли говорим? — попита друг глас.

— Да.

В очите на Килкъни се появи учудване.

— Според някои доклади вие сте загинал в Чили.

— И аз чух подобно нещо.

— Хей, Килкъни! — екна гласът на Джонстън. — Тъй и тъй си приказваш с разрушителя, би ли ги помолил да изключат бойния си радар? Това нещо ме прави нервен!

— Какво ще кажете по въпроса? — подхвърли Килкъни, обръщайки се към невидимия си събеседник. — Ние нямаме нищо общо с нападението срещу кораба ви.

— Защо сте тук? — прозвуча отново напрегнатият глас.

— Предполагам, по същата причина, поради която и вие сте тук — отвърна с лека въздишка Килкъни. — Някой уби нашите астронавти в орбита. Изпратихме екип и на стартовата платформа.

Отсреща настъпи тишина, после в репродуктора отново се появи по-спокойният глас.

— Нашите сили не бяха уведомени за присъствието ви — отчетливо каза той. — Успяхте ли да заловите Си Джей Скай?

— Не. Тя избяга в момента, в който превзехме кораба. В момента лети за Киритимати.

— В състояние ли е отново да използва оръжието?

— За момента не. Но за да я спрем, имам нужда от помощта на двама мои сътрудници, които са на подводницата.

Нова пауза. Забил поглед в разрушителя, Килкъни се запита с какви ли хора преговаря.

— Подводницата е снета от прицел — обяви напрегнатият глас след няколко секунди, които изглеждаха цяла вечност.

— Потвърждавам, „Ханджоу“ — обади се капитан Джонстън. — Радарът ви е изключен. Обявявам отбой и на „Вирджиния“. Нашата спасителна операция приключи. Нуждаете ли се от помощ за вашата?

Класика, кимна с уважение Килкъни. Маслиновото клонче е подадено точно навреме.

— Приемаме всяка помощ, която можете да окажете — отговори напрегнатият глас.

— „Вирджиния“ излиза на спасителна позиция — обяви Джонстън. — Килкъни, веднага ти изпращам хората. Край.

— Роксан, запознай се с Ансън Рейни — каза Килкъни, след като ракетният инженер и Грин се появиха на мостика. — Той е човекът, проектирал онази кошмарна машинка, която Скай току-що качи в орбита.

— Можете ли да я изключите? — попита Тао.

— Ще се опитам — обеща Рейни.

Насочиха се към петото ниво. В коридора пред апартамента на Скай се сблъскаха с двама санитари, на чиято носилка лежеше тяло, покрито с чаршаф.

— Кой е това? — неволно потръпна Рейни.

— Оуен Моу — отвърна Килкъни.

Влязоха в просторното помещение и Грин веднага се насочи към лаптопа. Рейни понечи да го последва, но рязко спря, забелязал голямото кърваво петно на килима.

— Добре ли сте? — загрижено го погледна Тао.

— Само допреди няколко дни бях убеден, че работя за двама от най-добрите хора в бизнеса. А сега виждам в какво са се превърнали благодарение на нещо, което съм създал със собствените си ръце.

— Вие сте създали само един апарат, а Скай и Моу са взели решението да го използват.

Грин огледа дупката в екрана на лаптопа и тихо подсвирна.

— Не си се шегувал, като каза, че това бебче е видяло зор — промърмори той.

— Можеш ли да го съживиш? — попита Килкъни.

— Няма нужда — отвърна с усмивка Грин и освободи харддиска на компютъра с меко изщракване. — Когато каза, че става въпрос за повреден лаптоп, пуснах съобщение, че ми трябва доброволец. И получих пет оферти за по-малко от минута.

Придърпа поовехтялата раница, която беше донесъл със себе си, извади от нея портативна машина, която беше копие на тази върху писалището, след което спокойно вкара диска в слота ѝ и я включи. Компютърът направи обичайната диагностика на хардуера, след което на екрана му се появи каре с надпис: КЛЮЧЪТ НЕ Е ОТКРИТ.