Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Едва добрали се до винчовете със спасителни лодки, пред тях се появи група хора, които със смях напускаха вътрешността на каюткомпанията. Смехът им секна в момента, в който видяха застрашителното туловище на китайския разрушител.

— Всички на палубата! — изкрещя старши матросът и се втурна към тях. — Лягай долу!

Една жена изпищя, но повечето от останалите моментално изпълниха заповедта, идваща от човека в черно с автомат в ръце. Тюлените зад Килкъни се пръснаха около пленниците с насочени оръжия.

Тази сцена бе видяна от един от мъжете, които все още чакаха ред да излязат на палубата. Той се обърна и хукна към Контролната зала. Там все още беше пълно с инженери и техници, които следяха на екраните си отделянето на първата степен на ракетата.

— Превземат ни! — истерично изкрещя мъжът. — На палубата гъмжи от въоръжени хора!

— Какво? — обърна се да го погледне ръководителят на изстрелването.

— Идват насам! — размаха ръце мъжът, обзет от паника.

Моу изскочи на терасата за наблюдение, увиснала високо над палубата. Облегната на перилата, Скай наблюдаваше сребристата диря в небето.

— Разрушиха „Арго“! — задъхано съобщи Моу.

— Очаквах го от момента, в който обявиха, че идват на борда — кимна Скай. — По тази причина ускорих изстрелването. — Гласът ѝ беше спокоен, напълно лишен от емоции. — Идват за нашите кожи — моята и твоята…

— Нямам никакво намерение да се разделям с кожата си! — извика Моу.

— Аз също — кимна Скай и погледна часовника си.

Изразходвайки последните остатъци от горивото си, „Зевс-1“ прекоси Тропика на Рака на осемстотин километра над големия Хавайски остров. Целта беше близо, само на пет минути. Инерционните жироскопи се задвижиха и клинообразният космически апарат бавно наведе нос към безкрайната синева на Тихия океан. Във вътрешността му пламна химическият огън.

Последният изстрел бе произведен в момента, в който „Зевс-1“ увисна точно над екватора. Зарядът се насочи отвесно надолу, проблясвайки като ярка звезда в безоблачното небе.

Водата в точката на съприкосновение кипна и се превърна в пара, която бързо се смеси с черния дим, който се издигаше над платформата. Лъчът прониза главната палуба на „Саниа“, прегаряйки с еднаква лекота хора и метал. След него пламнаха множество локални пожари, предизвикани от капките разтопена стомана.

На мостика се разлетяха искрите на многобройните къси съединения. Дебели снопове кабели за миг се превърнаха в течна сплав от разни метали, подложени на чудовищно натоварване. Миризмата на изгоряла плът и втечнена стомана се смеси с тази на наелектризиран озон.

Капитан Яо загина почти моментално, тъй като лъчът прониза лявото му рамо, отваряйки огромна дупка в гръдния му кош. Мигът на славата отмина безвъзвратно, превърнал се в миг на предсмъртна агония.

Лъчът прониза „Саниа“ диагонално, отзад напред. Излизайки през мостика, той улучи най-мощната система за противокорабна защита — комплекса от четири ракети земя-земя „Радуга 3М-80Е“. Макар и заредени с твърдо гориво, което им осигуряваше ускорение М-3, началната им скорост се осигуряваше от реактивен двигател с течно гориво — авиационен керосин. Лазерът прониза първата тръба на установката и се заби в най-близката ракета.

От корпуса ѝ изскочиха палави пламъчета, после керосинът избухна и обля 300-килограмовата бойна глава. Експлозията възпламени и останалите три ракети. Комбинираната сила на взрива беше толкова силна, че пречупи „Саниа“ като кибритена клечка. Над разрушителя се издигна 50-метрово огнено кълбо, а в същия момент „Зевс-1“ изпусна последното си дихание.

Командно-информационният център на „Саниа“ се разтърси с такава сила, че всички изпопадаха, а неколцина офицери излетяха чак на палубата. Осветлението угасна и командир Чи, който се бореше да си поеме дъх след болезнения сблъсък с фиксираното кресло пред пулта за управление на оръжейните системи, изпита чувството, че никога вече няма да види светлина. После се включи аварийното осветление и алармените системи завиха. Ръката му напипа микрофона.

— Център за оценка на пораженията, докладвайте! — извика в него той.

— Нямаме контакт с мостика. Взрив в лявата ракетна установка. Нямаме контакт с носовия екип за оценка на пораженията, изпращаме нови хора. Електрозахранването в предната част изключено, хидравликата също. Корабът поема вода.

На палубата се появиха матроси в тежко противопожарно облекло, които тичаха към мястото на пожара.