Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Намалете скоростта до пет възела — заповяда капитанът.

Мощните нискочестотни вибрации, които съпътстваха придвижването им с тридесет възела в час, бавно заглъхнаха. От гърдите на Пенг се изтръгна въздишка на облекчение. Очите му бавно опипаха дългия бял корпус, който се поклащаше на двеста-триста метра от тях.

— Значи най-сетне ще пипнем жената, която уби нашите космонавти, а? — подхвърли с опасен блясък в очите капитанът.

— Да — кимна Пенг. — И ще я накажем.

Запази за себе си опасенията, които отдавна се бяха надигнали в душата му. Не биваше да подценяват жена, която е в състояние да свали космически апарат в орбита…

— Капитане — напрегнато се обади Перес. — Онези кораби, които хванахме на радара преди половин час…

— Кибиците? Какво за тях?

— Заемат позиции странично на обектите и според мен съвсем не са тук, за да наблюдават изстрелването.

Уърнър скочи от мястото си, грабна бинокъла и пристъпи към един от широките прозорци на мостика. Оказа се, че бинокълът е напълно излишен. Дългият сив кораб беше само на километър от тях, а палубата му беше отрупана с различни оръжия. Гледката беше внушителна и предизвикваше страх. Уърнър вдигна бинокъла пред очите си и започна оглед. На кърмата се развяваше китайски флаг.

— Още един, близнак на този, има от другата страна — обади се Перес.

— Получаваме сигнал за връзка, капитане — обади се радистът.

— Приемай — отвърна Уърнър, включи радиостанцията си и надяна слушалките.

— Говори капитан Уърнър, „Акватус“.

— „Акватус“, тук китайски разрушител „Саниа“ — обяви капитан Яо. — Пригответе се за посещение на борда.

— Отказвам, „Саниа“ — решително отвърна Уърнър. — Този кораб плава под флага на Съединените американски щати и вие нямате право да се качвате на борда.

— На борда ви се намира криминален престъпник, издирван за убийство от прокуратурата на КНР — остро отвърна Яо.

— Да бе, как не — промърмори встрани от микрофона Уърнър, после натисна копчето: — „Саниа“, ние изобщо не сме се доближавали до териториалните води на Китай. Ние сме търговски кораб, който е ангажиран с изстрелването на мирен комуникационен спътник, а вашето присъствие пречи на работата ни.

— Вашата работа е без значение! — отсече китаецът. — Подгответе се за посещение на борда!

— Капитане, те спускат лодки!

— Оръжеен контрол вика мостика! — обади се командир Чи. — Радарът фиксиран върху целта.

— Другарю Лин, колко според вас струва онези ракета, дето стърчи в центъра на площадката? — попита капитан Яо, обръщайки се към дежурния наблюдател на мостика.

Помощник-командирът се замисли за момент, давайки си ясна сметка за удоволствието на капитана, превърнал се в инструмент на националното отмъщение. Същевременно не забравяше, че предстоящата акция със сигурност щеше да доведе и до собственото му повишение.

— Вероятно около един милиард юана, другарю капитан — отвърна той.

— Това е добра цена за престъпленията на тази жена, не мислите ли? — злорадо подхвърли капитанът, после стисна устни и заповяда: — Открийте огън!

Сигналът от мултибандовия радар се прехвърли в компютърната система на „Саниа“, която светкавично обработи параметрите за стрелба, излъчвани от стартовата площадка „Арго“. Лафетите в предната част на разрушителя се завъртяха на позиция, а двойните 130-милиметрови оръдия леко се вдигнаха нагоре, готови да залеят с адски огън целта, която се поклащаше на три морски мили от тях.

Механичната ръка бавно се оттегли от изправената ракета и започна да се сгъва надолу, по посока на площадката. Проверката на комуникациите между ракетата и „Акватус“ течеше с пълна скорост, а системите последователно докладваха статут на готовност.

Стивърс и неговите „тюлени“ свалиха плавниците и започнаха да се катерят по стоманената решетка — едно нелеко упражнение за хора, облечени в леководолазни костюми. Пръв беше боецът с прякор Спайдърмен, който показваше на колегите си най-удобните места за захващане. Не след дълго се добраха до долната палуба на „Арго“, а цената на усилията им беше доста силна болка в ръцете.

Стивърс отново погледна часовника си.

— Браво е във водата — обяви той. — Да вървим!

Високата близо седемдесет метра ракета „Скай-4GR“ се издигаше в центъра на площадката за изстрелване — стройна като топола, заоблена на върха. Основата ѝ беше скрита в облаци бяла пара, а въздухът се изпълваше с боботенето на криогенните ѝ резервоари.