Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Лейтенант, тия май не са натиснали копчето за изключване! — подвикна Спайдърмен.

Вместо отговор Стивърс хукна към намиращата се наблизо командна зала. Вратата беше отключена, а вътре нямаше никой. Екранът с течен кристал на стената отчиташе последните секунди до старта.

— Мамка му! Изстрелването не е отменено! — извика Стивърс. — Оттеглете се, веднага!

Четиримата се обърнаха едновременно и хукнаха с всички сили към перилата на десния борд. В момента, в който ги прескочиха и полетяха към водата, зад гърба им изригна горещ вулкан, а ударната вълна ги поде с огромна сила, захвърляйки ги на петдесетина метра от борда на платформата.

Бяха мъртви още преди първия залп на „Саниа“ да се стовари върху палубата на „Арго“. В рамките на шейсет секунди площадката бе засипана от четиридесет тежки бронебойни снаряда, които унищожиха стоманената рамка. Понтоните се разкрачиха навън и централната част на „Арго“ бързо хлътна надолу.

Холографският екран се изпълни от ослепителнобяла светлина. Акустичната шокова вълна прекоси водата за част от секундата и запълни компютъра на АДС с водопад от безсмислени данни.

— Какво беше това, по дяволите? — извика О’Рорк.

— Вероятно осъществиха изстрелване — промърмори Рейни.

— В такъв случай нашите момчета са загазили — загрижено рече Грин.

Соничното претоварване постепенно се оттече и на екрана отново изплува холографското изображение. С помощта на няколко бързи команди Грин го фокусира върху „Арго“. Водата около площадката беше покрита с отломки, а подводните ѝ части бързо се разпадаха. Рейни се приближи до екрана и почти залепи нос за акрилното му покритие.

— „Арго“ се пречупва на две — констатира той. — А във водата вдясно се вижда нещо, вероятно „тюлените“…

— Да, виждам ги — кимна Грин и даде максимално увеличение. Четирите фигури се различаваха съвсем ясно.

— Контрол, говори торпедният отсек — включи апаратурата О’Рорк. — Вдясно от борда на платформата имаме четирима ранени — повтарям четирима. А самата платформа се разпада.

Грин изключи увеличението и потърси правата линия между „Вирджиния“ и хората във водата.

— Позиция нула-девет-шест — докладва О’Рорк. — Дистанция пет хиляди метра.

— Хора зад борда! — изръмжа Джонстън. — Курс нула-девет-шест, изплаване. Помощник, искам водолазите да са във водата в момента, в който излезем на повърхността. Повишена готовност на медицинския екип, проверка на радиацията — в случай че ракетата се взриви.

В момента, в който ракетата се отлепи от платформата, тринадесетте мъже от екип Браво бяха все още под водата, но въпреки това ясно усетиха грохота на старта, примесен с артилерийската канонада на „Саниа“. Плъзнаха се нагоре между двете огромни витла на кораба, застинали неподвижно. Позицията се поддържаше от няколко малки коригиращи двигатели, прикрепени по протежение на кила. Над главите им се виждаше сгънатият трап, прикрепен към изолираната врата. Металният корпус беше гладък, изкачването по него беше изключено.

Двама от „тюлените“ се прицелиха и изстреляха куките с прикрепените към тях въжета. Острите им краища пробиха с лекота стоманената обшивка над ватерлинията, въжетата се изпънаха. Хората от екипа свалиха плавниците си и започнаха да се катерят нагоре.

Първите двама бързо се прехвърлиха през парапета и внимателно огледаха задната палуба. Наоколо не се виждаше жива душа. Останалите членове на екипа безшумно ги последваха. Озовали се на палубата, те извадиха автоматите си МР5 и покриха подстъпите от двете страни. После тихо отстъпиха встрани, освобождавайки място за колегите си.

Килкъни се качи на палубата последен и веднага видя разрушителя, заел позиция вдясно от борда. Над предните му оръдейни лафети се издигаха зловещи сиви облачета.

— Мамка му! Нима са стреляли по… — Млъкна насред изречението, забелязал дългата сребриста диря в небето.

— Не са я улучили — язвително промърмори лейтенант Ралф, уверил се, че тюлените контролират цялата задна палуба. — Проблемът е там, че са спуснали лодки и се приближават насам… Една се насочва и към другия борд.

— В такъв случай да действаме!

Браво се раздели на две групи. Ралф поведе петима „тюлени“ по левия борд, докато старши матросът оглави другата по десния, към която се присъедини и Килкъни. Скоро завиха зад ъгъла и пред очите им се разкри висок стълб дим, който се издигаше над площадката за изстрелване.