Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Експлозията на борда на китайския разрушител спря придвижването на екипа „тюлени“ на палубата на „Акватус“. Над централната му част се издигна огнено кълбо, морската вода заля палубата, превръщайки се в гъста пара при контакта си с пламъците.

Трюмовете на „Саниа“ бързо се пълнеха с вода, кърмата се вирна и над водата се показаха витлата и кормилната система. От разположените над кила двойни резервоари започна изтичане на гориво, което бързо се разливаше по спокойната повърхност на океана.

— Пресвета Дево! — прошепна Килкъни.

— Да вървим, чака ни работа! — извика старши матросът.

Секунди по-късно морето избухна в пламъци.

— Екипите докладват загуба на цялата кърмова част и половината мостик! — прозвуча напрегнатият глас на командващия екипа за оценка на пораженията.

Командир Чи усети как в корема му се образува онази противна топка, която по всяка вероятност се почувствали членовете на екипажа на „Курск“ секунди преди подводницата да се разцепи. Попаденията на две ракети „Радуга“ биха напълно достатъчни, за да изпратят на дъното кораб с размерите на „Саниа“. Във въздуха се разнесе зловещо скърцане, означаващо, че килът и стоманената обшивка поддават и се деформират под огромния натиск. Подът на командната зала рязко се наклони напред и Чи разбра, че тежестта на нахлуващата вода е повдигнала кърмата. Надеждата го напусна.

— Контрол на пораженията, дайте сигнал за напускане на кораба!

Моу сграбчи ръката на Скай и я дръпна навътре.

— Хей, какво правиш? — извика тя и направи опит да се освободи от грубата му хватка.

— Върша си работата — изръмжа той и хвърли поглед към коридора, на който все още се виждаха само неговите охранители. — Корабът е превзет и моите хора заемат кръгова отбрана. Но ние с теб трябва да се качим в хеликоптера.

— А другият кораб?

— Признавам, че тази постъпка е хазартна, Си Джей. Но ако останем тук, ще бъдем убити — или веднага, или след някакъв скапан съдебен процес в Пекин. Пилотът ти е изключително опитен, взел съм го направо от бойна служба на „Апачи“. Със сигурност ще ни превози до Киритимати.

В гласа на Моу се долавяше страх — чувство, което демонстрираше изключително рядко.

— Ами Тао?

— Изпратих Унгер да я доведе.

Двете щурмови групи на „тюлените“ бързо завзеха основното ниво на надстройката, срещайки единствено учудени и изплашени членове на екипажа. Осигурили предното и задното стълбище, те се придвижиха към следващото ниво.

— Срежи въжето на краката ѝ и я изправи! — извика влетелият в кабината Унгер.

После грабна ръката на Тао и я повлече към вратата.

— Ти иди да заемеш позиция на предното стълбище! — викна на пазача той.

Човекът кимна и хукна по коридора. Вторият пазач остана на място в очакване на заповеди.

— Ти ми прикривай гърба! — заповяда Унгер, измъкна къс автомат „Узи“ и повлече Тао към площадката.

Моу и Скай се спуснаха по стълбите. На долната площадка хората му бяха заели позиция с оръжие в ръце. Той само им кимна и продължи надолу, към третия етаж.

Коридорът, който се разкри пред очите им, стигаше чак до носовата част на надстройката. А оттам до хеликоптерната площадка имаше само няколко крачки. Тръгнаха по него. Водеше Моу с пистолет в ръка.

— Господи, лаптопът ми! — извика Скай и изведнъж се закова на място.

— Забрави! — изръмжа Моу.

— Но в него е всичко! Пробият ли шифъра…

Осъзнал, че информацията в компютъра на Скай ще бъде предостатъчна и за най-неопитния федерален прокурор да поиска смъртните им присъди, Моу спря и се обърна.

— Къде е?

— В апартамента ми.

— Аз ще имам грижата за него. А ти излитай. Ще им предложиш сделка в момента, в който „Зевс-2“ влезе в орбита.

Килкъни и екипът „тюлени“ се добраха до втория етаж, където бяха посрещнати от огъня на охраната, разположена на междинната площадка. Куршумите зловещо затракаха по перилата и металните стъпала.

Старши матросът, който беше начело, бе улучен в шията и рамото от два рикошета. Килкъни изстреля няколко куршума за прикритие на двама от „тюлените“, които издърпаха командира си зад стълбището. Насрещният огън утихна.

Санитарят се зае с ранения, а Килкъни пое командването на екипа. Произведе още няколко изстрела с карабината М5, след което направи знак за използване на щурмовите гранати. Двама бойци зад него реагираха бързо и хвърлиха гранатите по посока на площадката, а останалите запушиха очите и ушите си. Експлозиите оглушиха и ослепиха защитниците на етажа, общо петима на брой, които бяха зашеметени от внезапността на атаката.