Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Опрял брадичка в гърдите си, Килкъни огледа познатите контролни уреди на скафандъра. После започна да включва системите една по една — камерата, външното осветление, двигателните тримери и експерименталната система за акустична дневна светлина, изработена в портативен вариант. Краката му стъпваха върху подвижни пластини, контролиращи четирите миниатюрни двигателя, разположени в раницата на гърба му. В левия ботуш беше системата за вертикален контрол, а в десния — тази за хоризонталния.

Разплете ръце и бавно ги плъзна в съответните отвори в горната част на скафандъра. В дъното на всеки от металните ръкави имаше специални ръкохватки, с които се контролираше движението на сложния манипулативен апарат. Помръдна китка и ръкавите се завъртяха на двадесет градуса. Стисна ръкохватките, за да провери захвата на металните челюсти.

— Всички системи работят — обяви той.

Фрорис вдигна палец, после махна на моряците да изтикат рамката със скафандъра по посока на крана. Килкъни неволно потръпна, когато главата му се озова над предпазния парапет, а пред очите му остана единствено водата.

Вдигна глава и видя как Фрорис закрепва куката на крана върху горната част на рамката. Предпазният механизъм глухо изщрака. Старши водолазът се обърна и направи знак на човека зад контролните лостове на крана. Дебелото стоманено въже започна да се изпъва, рамката потрепна. Фрорис свали подвижния парапет и завъртя конструкцията към себе си.

— Готови? — изкрещя тя.

Килкъни направи знак, че всичко е наред.

Кранът бавно го повдигна от палубата и го надвеси над водата. Спускането започна плавно и леко — свидетелство за високите умения на екипажа. Двама водолази вече го очакваха в студената вода. На мачтата се издигна червен флаг, пресечен по диагонал от бяла ивица. Това означаваше, че в морето има водолази.

Фрорис спря спускането, когато водата стигна до гърдите му. Изгубил по-голямата част от теглото си, скафандърът започна да се люлее върху вълните. Килкъни завъртя левия си крак, включвайки двигателите за потапяне. Синьо-зелената вода бързо се затвори над главата му.

Спусна се на три метра и спря.

Металното въже се откачи с глухо изщракване и бързо изчезна към повърхността, за да се избегне евентуален сблъсък с подводния апарат.

— Свободен си — съобщи в слушалките Тао. — Приятен лов.

— Разбрано — отвърна Килкъни и започна контролираното си спускане към океанското дъно.

Държеше ръцете си скръстени пред гърдите, за да запази топлината на тялото си. След повърхностния пласт температурата рязко спадна и водата стана ледена. Не виждаше нищо, освен светещите дисплеи на скафандъра. Още беше рано да включи външното осветление, затова насочи вниманието си към проверката на бордовите системи.

— Наближавам 1500 метра — извика в микрофона той.

— Разбрано — отвърна Тао.

— Включвам АДС.

Очилата му примигнаха, след което бавно се запълниха от картината наоколо, сякаш водата беше прозрачна на километри. Рибните пасажи приличаха на облаци в небето. Вдигна глава и видя кила на „Морски лъв“ — почти незабележима чертица сред трепкащите акустични вълни.

— Страхотна гледка, „Морски лъв“ — неволно се възхити Килкъни.

— Виждаме я — смаяно отвърна Тао. — Получаваме отличен сигнал от твоето видео.

Лек натиск върху педалите наклони скафандъра напред, позволявайки по-добра гледка към бързо приближаващото се дъно. За момент изпита неприятното чувство на световъртеж, тъй като компютърното изображение на АДС не показваше нищо между него и сивото, прорязано от назъбени скали океанско дъно.

Всичко е въпрос на възприятие, напомни си той. Не ми ли пука, нищо няма значение.

Прекрати спускането на тридесетина метра над дъното и засече показанията на уредите. Оказа се, че е на няколко градуса северно от абсолютния изток. При планирането на гмуркането беше взел предвид и дълбоководните течения, които щяха да помогнат за старта на изследването от желаната точка над най-далечната отломка.

Бавно се завъртя по часовниковата стрелка, наблюдавайки внимателно релефа на дъното. С оглед правилното отчитане и разделение на сенките АДС беше програмирана така, че да възприема слънцето като точка, увиснала точно над екватора. Обръщайки се на юг, Килкъни видя собствената си сянка върху неравното дъно. Вляво забеляза закръглен предмет с изкуствен произход, който рязко се отличаваше от назъбените скали наоколо.