Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Такава беше и нашата първоначална реакция, Пенг — кимна Хуанг, оценил и споделил объркването на по-младия мъж. — Но ти беше този, който предложи ключа към загадката. Ние идентифицирахме човека, който следеше Килкъни в Лондон и Москва. Казва се Ернст Унгер, бивш немски офицер с доказани способности, който в момента работи за корпоративната сигурност на една американска компания за производство и продажба на космически апарати.

— Това е било дело на компания?! — смаяно прошепна Пенг.

— Да — намеси се Тиан. — На компания със силни позиции в бизнеса, която притежава мощности и мотивация да извърши нападението, което видяхте току-що.

Пенг се замисли за обектите на своята мисия, които в момента се намираха на някакъв далечен остров в Тихия океан и очевидно продължаха да търсят отговор на загадката.

— Ще споделим ли тази информация с американците? — попита той. — Тяхната загуба е не по-малка от нашата…

— Всяко нещо с времето си — отговори Тиан, който като добър играч на вей-чи явно беше обмислил предварително следващите си ходове.

— Подготви се за изтегляне, Пенг — сухо заповяда Хуанг. — Искам да хванеш първия полет за Хавайските острови.

„Морски лъв“ вдигна котва и потегли на север от залива Къмбърленд. Тао и Килкъни се разположиха на задната палуба и започнаха да сглобяват апаратурата, която бяха докарали. И двамата бяха облечени с якета и дънки, а Тао беше прибрала косата си на стегнат кок.

— Аз ще приготвя кислородните бутилки и горивото, а ти провери акумулаторите — заповяда Килкъни.

— Слушам, сър — отвърна полушеговито Тао, показвайки, че няма нищо против да приеме ролята му на лидер.

В сандъка, който ѝ посочи Килкъни, имаше няколко акумулаторни батерии и ръчен тестер. Задачата беше проста и ясна — тестерът трябваше да се свърже със съответните полюси.

— Всички акумулатори са заредени — докладва след няколко минути тя.

— Нещо да помогна? — попита Перети, спуснал се от командния мостик.

— Трябва да заредя няколко кислородни бутилки — промърмори Килкъни.

— Бутилки ли? Мислех, че сте докарали апаратура за дистанционно потапяне.

— Не разполагаме с такава, поне за следващите две седмици…

— Може да ни отнеме повече, за да открием останките… Ако изобщо ги открием.

— Но ако имаме късмет, аз ще се спусна да ги огледам лично.

— Тук е доста дълбоко — поклати глава Перети.

— Тази апаратура позволява гмуркане до 1500 метра. Ако дълбочината се окаже по-голяма, ще поискам подводница.

Получил категорична заповед да зареже собствената си работа, за да помага на пришълците, Перети си даде сметка, че човекът насреща му не говори празни приказки.

— Километър и половина — смаяно подсвирна той. — Без майтап?

— Никакъв майтап — сухо отвърна Килкъни.

— Ще ви изпратя на помощ старшият си водолаз. Тя ще ви достави всичко, от което се нуждаете…

Два часа по-късно „Морски лъв“ достигна зоната на претърсването — един правоъгълник с площ от четиринадесет морски мили. Мястото, посочено от Делмар, се намираше в близост до вътрешната му граница, а най-плитката точка от дъното лежеше на около триста метра под водата. Вземайки под внимание ъгъла, под който останките на „Мир“ са влезли във водата, а също и постоянното северно течение на океана по цялото протежение на южноамериканския континент, щатният океанограф на кораба изчисли вероятният им път към дъното.

— Защо забавяме ход? — вдигна глава Тао.

Корабът действително беше започнал да пълзи. Килкъни вдигна глава от укрепващата рамка, която монтираше, и видя как двамата моряци на кърмата внимателно спускат във водата някакъв апарат с формата на торпедо.

— Време е да подстрижем ливадата — промърмори Килкъни.

— Какво?

— Начало на търсенето. Онова нещо, което току-що пуснаха във водата, се нарича странично сканиращ сонар. Специалистите го наричат риба, защото е закачено за кука на кърмата и… Всъщност, нататък е ясно. Ще влачим тая риба под водата и това е причината за бавното движение на кораба. Ако увеличим скоростта, сонарът ще почне да се плъзга по повърхността като човек на водни ски. Въжето ще го държи на около 40 метра над дъното.

— А как на практика става това, което наричаш „подстригване на ливадата“?

— Когато операторът включи сонара, той очертава квадрат със страна около двеста метра върху океанското дъно — разбира се, ако Перети прибегне до грубо сканиране. В случай че искаме по-детайлен оглед, рибата трябва да се спусне по-близо до дъното и квадратът съответно се намалява. Зоната за оглед представлява нещо като огромен сандък, над който трябва да минаваме многократно, на паралелни ивици — както се стриже ливада…