Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Човекът, който го е измислил, трябва да е имал много акъл в главата — промърмори Тао.

— Сигурно — сви рамене Килкъни и се съсредоточи върху работата си.

Късно вечерта двамата приключиха с монтажа и пробите на апарата ХС5000, наречен Атмосферна система за потапяне (АСП), който действаше по-скоро на принципа на подводниците, отколкото на обикновен водолазен скафандър. Изработен от специално усилена алуминиева рамка, той беше оборудван със специална прозрачна каска с дебелина около 2 сантиметра и външна раница, в която беше вграден дихателния апарат, електродвигатели за придвижване и съобщителна апаратура. За всеки крайник имаше независими метални легла, свързани помежду си с подвижни хидравлични „стави“, които позволяваха на водолаза движение във всички посоки. Налягането вътре в скафандъра се поддържаше на постоянно равнище от една атмосфера — идентично с това на повърхността. Това спестяваше продължителния престой в камерата за декомпресия, което е задължително за всеки водолаз, който работи с обикновен скафандър.

Скръстил ръце на гърдите си, Перети мълчаливо оглеждаше яркожълтия подводен костюм.

— Подобно нещо съм виждал само в научнофантастичните филми — промърмори той.

— Знам за какво говориш — кимна Килкъни. — „Забранената планета“, нали?

— Имам за вас една добра и една лоша новина — промърмори след известна пауза Перети. — Коя от тях да бъде първата?

— Рокс? — изви глава Килкъни.

— Давай добрата — тръсна глава Тао. — До гуша ми дойде от лоши новини!

— По всичко личи, че в онази нощ Салвадор не е бил много пиян, защото правилно е разчел показанията на GPS-a…

— Открил си „Мир“? — присви очи Килкъни.

— Получаваме ясен и стабилен обратен сигнал, идващ от три отчетливи обекта, всичките метални.

— А какво те кара да мислиш, че те са именно парчета от „Мир“? — попита Тао. — Като изключим местоположението им, разбира се…

— Докато съм в открито море, имам много време за четене — въздъхна Перети. — Така се натъкнах на информацията за кратерите, с които е надупчен един от спътниците на Юпитер. Подредени в идеално права линия, сякаш някой ги е дупчил нарочно… Допреди няколко години астрономите нямаха обяснение за това явление, но после в Юпитер се заби „Шумейкър-Ливай“…

— Спомням си — кимна Килкъни. — Кометата се беше пръснала на късчета по време на предишното си преминаване покрай планетата.

— И тези късчета падат върху спътника ѝ, едно по едно, на абсолютно равни разстояния помежду си — добави брадатият. — Трите парчета, които открихме долу, са подредени по същия начин — в една почти идеална права линия. Това ме кара да мисля, че може би сме открили точно това, което търсим. Ще продължим претърсването по същия начин, за да видим дали ще попаднем и на други подобни предмети. След което ще се спуснем максимално близо и ще започнем оглед.

— Колко време ще отнеме всичко това? — попита Тао.

— Утре следобед би трябвало да сме приключили.

— На каква дълбочина са отломките?

Очите на Перети загрижено пробягаха по дълбоководния скафандър.

— Да речем, че са горе-долу в обхвата на това чудо…

— А каква е лошата новина? — подхвърли любопитно Килкъни.

— Времето се разваля. Пред нас се очертава един стабилен буреносен фронт. Нищо страшно, но вълнението ще бъде голямо. Имате съвсем малък шанс да се спуснете долу, тъй като няма да мога да ви закача на крана…

Килкъни се появи на кърмата някъде към разсъмване. На хоризонта се трупаха черни облаци, но морето беше спокойно. От небето се сипеше ситен зимен дъждец. Изправен в близост до борда, Перети наблюдаваше моряците, които работеха с подемния кран.

— Мрачно време, но морето позволява потапяне — подхвърли вместо поздрав той.

— Открихте ли другите три парчета?

— Да — кимна брадатият. — Малко по-далече, отколкото очаквахме, но също подредени в права линия. Искаш ли да хвърлиш едно око?

Килкъни кимна и го последва в кубрика, където беше разположено електронното оборудване. Тао вече беше там, седнала редом с оператора на сонара пред един широк плазмен екран. Върху него се виждаше полузаровен в пясъка предмет с цилиндрична форма. Използвайки мишката, операторът изчисляваше размерите му.

— Какво е това?

— Или основният модул, или „Квант-2“ — промърмори човекът. — Те имат почти еднакви размери…

— На мен ми прилича на захвърлена кутийка от бира — отбеляза Килкъни. — На какво разстояние една от друга са отломките?