Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Около километър и половина от първата до последната — отвърна операторът и увеличи изображението. Океанското дъно изглеждаше абсолютно гладко, а повърхността му се нарушаваше само от шестте обекта, подредени в една линия — от югозапад на североизток.

— Каква е силата на течението там долу?

— Два-три възела, перпендикулярно на линията на отломките.

— Как мислиш да подходиш? — попита Перети.

— Ще започна от тази и ще тръгна назад — промърмори Килкъни и посочи последната отломка.

— Кога искаш да се спуснеш?

— Веднага.

След леката закуска Килкъни и Тао направиха кратка репетиция с екипажа на „Морски лъв“ на процедурите по потапяне, изтегляне и поддържане на контакт. За щастие старши водолазът на кораба Джоан Фрорис имаше известен опит с АСП, придобит по време на работата ѝ на петролните платформи в Северно море.

Килкъни отиде да се срещне с нея на кърмата. Беше облякъл плътен фланелен костюм, чиято горна част бе покрита с пласт пенеста материя. На главата му имаше вълнено кепе, а от шията му висеше малко електрическо фенерче на шнур. Широкият колан около кръста му побираше известно количество храна и други запаси за непредвидени ситуации. Сложи си очила с големи стъкла — от тези, които използват атлетите, а от ушните му миди се проточваха тънки кабели към ултракъсовълновия терминал, прикрепен към тила му.

— Трябва да призная, че малко се безпокоя от решението ви да се спуснете без свързващ кабел — подхвърли Фрорис. — Предпочитам да зная, че имам директен контакт с хората, които слизат на голяма дълбочина.

— Всичко ще бъде наред — успокои я Килкъни. — Безжичната дигитална система на скафандъра е не по-лоша от свързващия кабел, а горивната клетка ще ми доставя необходимата енергия. Освен това къде предлагате да сложа ролката с километър и половина кабел? Надявам се, че няма да кажете на раницата…

— Няма — засмя се Фрорис. — Хайде, да започваме да ви опаковаме…

Използвайки ръчна лебедка, Килкъни раздели горната част на скафандъра от механизма с краката, който включваше и част от торса. Извън водата алуминиевият костюм тежеше над седемстотин килограма.

Когато отмести горната част, той се покатери по прикрепящата рамка и се спусна в долната част, която му дойде малко над чатала.

— О, не, Громит! — шеговито подвикна той и лицето му се сбърчи от престорен ужас. — Това не са моите панталони!

Върху лицето на Фрорис се изписа озадачено изражение.

— „Уолъс и Громит“? — подсети я той.

Жената поклати глава.

— Анимацията, която спечели „Оскар“ — поясни Килкъни. — Истинска класика в жанра.

— Съжалявам, но не съм много по киното. Ето ви скрубера 1 1 Приспособление за пречистване на газови смеси от вредни примеси. — Б.ред. …

— „Бас държа, че и сирене не харесва“ — промърмори Килкъни, докато поемаше уреда, отново имитирайки нещастното творение на Ник Парк.

После прикрепи на мястото ѝ касетата на скрубера, която беше пълна с гранулиран въглероден двуокис за прочистване на въздуха. За разлика от обикновените водолазни костюми, при употребата на които водолазите издишват въздуха през приспособлението на устата си директно във водата, апаратът ХС5000 използваше автономна система. Всяко издишване на Килкъни щеше да бъде поемано от абсорбатора на кръста му. Без него щеше да бъде обречен на задушаване.

— Готово — докладва той.

— А сега си вкарайте крилете.

Килкъни скръсти ръце пред гърдите си и ги мушна в горната част на костюма, който Фрорис внимателно сваляше над главата му. Тежката броня се плъзна в хидравличните стави и меко щракна. Той я захвана отвътре с помощта на специалните резета, после завъртя горната част. Тя се движеше с лекота, без да издава никакъв звук.

— Готов съм за купола.

Фрорис се покатери по предната страна на рамата с тежката каска от прозрачен акрил, която щеше да покрие главата на водолаза. Постави я на място и затегна трите стоманени болта, разположени симетрично около кръглата основа. Вътре Килкъни преметна през шията си резервната кислородна маска и включи очилата и свързочната апаратура в специалните куплунги в основата на купола.

— Проверка радиовръзка.

— Чувам те ясно, Нолън — отвърна от апаратната Тао.

Фрорис го изчака да включи системата за подаване на кислород и прикачи вакуумната помпа към задната част на скафандъра, нагласяйки я с половин атмосфера по-ниско от онзи на околната среда. Остана пред контролната стрелка в продължение на няколко минути, но тя отчиташе стабилно, без потрепване. Скафандърът беше надеждно изолиран.