Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Изкуственото осветление ограничи видимостта до метър и половина — два. След яснотата на акустичната картина това донесе на Килкъни нещо като усещане за клаустрофобия.

Започна от върха на базовия модул, спускайки се бавно надолу. Близо до средата на корпуса откри дупката с размер на сребърен долар — една идеална окръжност в алуминиевото покритие.

— В момента се намирам в долната част на модула — включи радиостанцията той. — Някаква външна апаратура на това място?

Тао направи бърз оглед на чертежите.

— По всичко личи, че няма. Горе виждам слънчеви панели, но по-надолу по корпуса няма нищо.

Килкъни се приближи до дупката. Ръбовете ѝ бяха леко обгорени, а самата тя беше по-скоро елипса, отколкото окръжност. Мощните прожектори на ХС5000, монтирани в областта на кръста му, правеха вътрешността ѝ черна. Колкото се приближаваше до нея, толкова по-трудно беше да види какво има във вътрешността.

— Ще опитам нещо — съобщи той и изключи прожекторите. После се наведе напред и натисна копчето на обикновеното електрическо фенерче, което висеше на врата му. Насочи лъча към вътрешността на дупката, опитвайки се да заеме такава позиция, която максимално ще намали заслепяването. И го видя. Дупката не беше повърхностна, а проникваше през целия корпус.

— Това виждате ли го? — попита той.

— Нищо не виждаме. В момента, в който изключи прожекторите, до нас достига само тъмнина.

— Аз виждам това, за което сме тук — промърмори Килкъни, дръпна се назад и включи външното осветление. — Дупка, който пронизва цялата обшивка на корпуса.

— Какво правиш? — попита Тао, отново получила картина.

— Ще отида да проверя и от другата страна. Дупката е насочена надолу и…

Спусна се още малко и водата около него се размъти от перките на миниатюрните двигатели, приближили се твърде много до дъното. Насочи се към обратната страна на модула, оглеждайки стената с безкрайно внимание.

Перети въведе Моу в радиокабината. Радистът — съвсем младо момче някъде около двайсетте, въртеше копчето на радиото, опитвайки се да хване по-ясно някаква станция, която излъчваше латино.

— Спаркс, нашият гост иска да…

Перети не успя да довърши, тъй като Моу опря дулото на глока си в гърба му и натисна спусъка. Деветмилиметровият куршум експлодира в сърцето му и тялото му политна напред. Моу го блъсна встрани и пусна два куршума в челото на радиста.

Трясъкът на изстрелите прекъсна разговора на Унгер с един от членовете на екипажа.

— Какво, по дяволите, беше това? — възкликна морякът и се обърна към каютата, опитвайки се да идентифицира източника на необичайните звуци.

Унгер спокойно разкопча кобура си и пусна един куршум в тила му. От лицето на човек изригна кървава субстанция, която отнесе лявото му око. Тялото му политна и се просна по очи на палубата.

— Това беше знак, че корабът ви е превзет — отговори на въпроса Унгер.

Подчинявайки се на мълчаливата му команда, четиримата мъже извадиха пистолетите си и окупираха задната част на палубата. Унгер прибра оръжието си и направи знак на онзи, който беше останал на яхтата. Той отвори капака на сандъка до себе си и извади шест автомата „Узи“, които бързо прехвърли на борда на „Морски лъв“. Унгер направи знак на двама от хората си да останат на място, след което поведе останалите напред.

Акцията протече без усложнения. Изследователите и членовете на екипажа бяха изведени от помещенията и заключени в трюма, дълбоко под палубата. Тао и Фрорис останаха в командния център, здраво завързани за столовете си. „Морски лъв“ беше завладян за по-малко от пет минути.

— Тази е Тао — каза Унгер и посочи жената на Моу, който току-що бе влязъл в електронния център.

Той я огледа от глава до пети и с известна изненада установи, че е много по-хубава, отколкото на снимката, независимо от ледения поглед, с който го дари. Фрорис беше далеч по-малко сдържана, а лицето ѝ беше зачервено от гняв.

Пристъпи към екрана, на който двете жени следяха подводната експедиция на Килкъни. По него течаха кадрите на видеокамерата, монтирана над рамото на ХС5000. Ярък кръг светлина бавно пълзеше по къс, силно разкривен метал. Пръстът му се плъзна по чертежите на стойката, просто като потвърждение на идеите му за мисията на този кораб.

— Когато се качих на борда, забелязах, че сте вдигнали флаг „водолаз зад борда“ — спокойно подхвърли Моу, без да отделя очи от кадрите, които течаха на екрана. — Мога да отгатна къде се намира партньорът ви, още повече че го няма на борда. За негово нещастие той ще си остане там завинаги…