Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Първият преглед на наличните данни не даде резултат. Опирайки се на информацията на Барнет, част, от чиито източници директорът на ЦРУ категорично отказа да сподели, Грин получи възможност за оценка на всяка изстреляна ракета и товара, издигнат в орбита от нея. Знаеше, че отговорът е някъде там, сред огромните информационни масиви, и вече започваше да се дразни, че не може да го открие.

Наля си нова чаша кафе и отново зареди iPod-а си с инструменталната сюита „Планетите“ на Густав Холст. Музикалните му предпочитания се променяха в унисон с нарастващото му раздразнение: заряза джаза за сметка на класическата музика просто защото не можеше да търпи вокалните изпълнения, които го разсейваха. Отнесе чашата на пулта и бавно огледа множеството светещи екрани.

Май съм единственият човек на света, който ще си тръгне от Хаваите по-бял, отколкото е дошъл, мрачно си помисли той.

Очите му се спряха върху тънкия кинодисплей и матовата алуминиева кутия на „Пауър Мак Г-5“, после се плъзнаха по редицата компютри в черно и бежово. За проекта „Акустична дневна светлина“ беше получил от флота най-съвременните компютри, част от които още бяха в експериментална фаза и нямаха достъп до пазара. Но дизайнът на никой от тях не можеше да се сравнява с елегантните продукти на „Епъл“, чието секси излъчване беше на светлинни години пред конкуренцията.

Причината за това е ясна, въздъхна Грин в хода на мислите си. Конструкторите на „Епъл“ обръщат внимание на детайлите още в експерименталната фаза, когато новата машина съществува само на чертеж и в главите им. Именно фактът, че предварително знаят мястото на всяка част и всеки детайл, им позволяваше да оформят външния вид както си пожелаят — като куб, квадрат или полусфера с извънземно излъчване. Защото тези конструктори бяха нещо повече от обикновени монтьори на компоненти, каквито бяха колегите им в другите компании. В повечето случаи конфигурациите вършеха една и съща работа, но когато човек притежава „Мак“, тази работа се върши със стил.

Така е и при създаването на космически апарати, върна се в настоящето Грин. А когато си решил да качиш горе оръжие, скрито за останалия свят, вниманието към детайлите просто е задължително.

Включи апаратурата за автоматично сканиране на данните „Ент“, програмирайки я да търси особеностите при всички изстрелвания на спътници преди свалянето на „Мир“, най-вече онези, осъществени от начало до край от една компания. Не му се наложи да чака дълго, а и списъкът беше кратък.

ДАТА: 1-10-2001

КОМПАНИЯ: „СКАЙ ЕЪРСПЕЙС“

РАКЕТА-НОСИТЕЛ: СКАЙ-4 GR

ТОВАР: КОНТРОЛЕН СПЪТНИК

ПЛОЩАДКА: „АКВАТУС“

— Контролен спътник? — промърмори Грин.

Извика на екрана данните за товара и научи, че става въпрос за 5-тонен фалшив спътник — тоест апарат, оборудван единствено с техника за контрол от наземните диспечери, които могат да го придвижват на различни позиции в орбита. Силно озадачен, Грин извика на екрана информацията за всички регистрирани изстрелвания от „Акватус“ и научи, че това е било първото.

Като основен играч в бизнеса с комерсиални космически апарати, „Скай Еърспейс“ имаше едно голямо предимство пред конкуренцията — собствена площадка за изстрелване, при това с възможност да оперира от различни точки на световния океан. Изстрелването на фалшивия спътник е имало за цел да убеди потенциалните клиенти, че компанията е в състояние да качи в орбита всякакви товари с голямо тегло.

— Добре, но какво е станало със спътника менте? — промърмори Грин.

Според официалните съобщения за печата, фалшивият спътник е бил качен на геостационарна орбита временно, след което е бил преместен на друга — т.нар. паркинг орбита, а по-късно и изваден от употреба. Грин набра няколко команди и влезе в масивите орбитални данни, предоставени от Управлението за космически изследвания на САЩ. На екрана изплува холографско изображение на земното кълбо и всички обекти в орбита около него в деня на изстрелването на изпитателния сателит.

Елиминирайки всичко, с изключение на въпросния сателит, Грин реконструира изстрелването от „Акватус“ (уловено от западния край на „Оградата“), след което проследи спътника във всичките фази на изкачването му на висока орбита. Прескачайки данните за няколко седмици в Космоса, той стигна до последната, напълно безполезна орбита.

В хода на този процес му се стори, че улавя някакъв кратък проблясък на екрана. Прекрати го и върна кадрите назад с максимално бавна скорост. Малката жълта точка започна да лети в обратна посока, обикаляйки Земята от изток на запад. После го видя, застопори екрана и даде максимално увеличение. Проблясъкът се състоеше от две жълти точки, които мигаха толкова близо една до друга, че компютърът имаше проблем с разделянето им.