Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Допускайки вероятността това да е просто някакво отражение, Грин направи повторна проверка на данните. Оказа се, че Управлението за космически изследвания на САЩ беше уловило двата обекта въпреки близостта помежду им. Номерацията позволяваше да се установи, че засичането на втория обект в орбита е станало след изстрелването на изпитателния спътник от „Акватус“.

Настрои симулацията по начин, който показва и двата обекта, стартирайки от деня преди вдигането на изпитателния сателит в орбита. Първоначално космическото пространство около Земята остана празно. После контролният спътник се появи и започна обиколките си. Следи от други космически обекти нямаше.

Без да изпуска от поглед часовника, Грин забави анимацията в момента, в който наближи датата на появата на втория обект. Контролният спътник продължи бавното си въртене в орбита, след което там се появиха нови два обекта. Той даде максимално увеличение и се концентрира върху тях. В кадъра остана само част от земното кълбо, над което летяха обектите. Вторият от тях беше много по-малък от първия. Именно той се отдели от спътника, спусна се на по-ниска орбита и накрая изчезна.

Грин не можеше да повярва на очите си. Пръстите му напукаха няколко бързи команди и анимацията показа вероятната орбита на втория обект, базираща се на новата му траектория. Тя представляваше яркожълта линия около Земята, завършваща с червена точка на мястото, на което беше изчезнал обектът, след което се превърна в червена пунктирана линия, индикираща продължението на предполагаемата му орбита. А тя беше прекалено висока за космическо тяло, което е тръгнало да пада на Земята.

След кратък преглед на необработените данни от Управлението за космически полети Грин откри, че това е единственото свидетелство за присъствието на въпросния обект в околоземното пространство. Целенасоченото му движение в орбита изключваше вероятността той да се окаже метеорит или космически боклук, но въпреки това липсваха данни както за източника му, така и за начина, по който изчезва.

— Сякаш тестовият сателит го е родил там горе, направо в Космоса — промърмори на глас той. — Това е единственото обяснение за появата му…

Подчинявайки се на внезапен импулс, той предефинира анимацията по начин, който да показва всички обекти с кратко присъствие в орбита по реда на появата им. На първо място се появи обектът, който изследваше в момента. Другите след него бяха подредени хаотично, на месеци един от друг.

Започвайки с „Мир“, той сравни хаотичните появи с времето на предполагаемите атаки в Космоса. При всяко от тях Космическото командване не само бе регистрирало появата на нов обект в орбита, а и наличието на отлична видимост между този обект и повредения спътник. Това се отнасяше не само за „Окълъс“ и „Либърти“, но и за китайския космически кораб „Шенджоу-7“.

Грин провери орбитите на всеки от обектите, показващи аномалии. Всички бяха високи и минаваха над полюсите — от онези, които използват шпионските спътници, прелитащи два пъти на ден над всички точки на глобуса.

— Проклет да съм!

Вдигна телефона и две минути по-късно получи достъп до кодирания номер на Джаксън Барнет в Ленгли.

— Скай Еърспейс! — извика в слушалката той. — Те са!

— Бихте ли се пояснил, господин Гринели?

— Открих оръжието! Всъщност не съм го фиксирал твърдо, защото то се появява и изчезва, не съм разкрил и системата, която използват, но зад всичко това определено стои „Скай“. Те са взривили „Либърти“ и другите обекти, включително китайската ракета през юни.

— Успокой се, Грин. Сигурен ли си, че извършителят е „Скай Еърспейс“?

— Сто процента. Всичко съвпада. Те имат контрол върху целия процес — ракети, спътници, площадка за изстрелване. Открих дори ракетата, с която са вдигнали това нещо в небето. Скрили са я във вътрешността на контролния спътник.

— Това теория ли е, или можеш да го докажеш?

— Ако питате дали разполагам със снимка на спътник убиец с логото на „Скай“, който взривява „Либърти“, отговорът е не. Но всички данни сочат към тях.

Грин набързо запозна Барнет с начина на разследване и логическата верига, довело го до крайното заключение.

— Не виждам пропуски в начина ти на мислене, макар че доказателствата си остават косвени — призна Барнет. — Сега номерът е да открием димящото оръжие и да го тикнем в ръцете на „Скай Еърспейс“. Ти запознат ли си със системата „Противоракетна защита“?