Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Това е лъжа!

— По-скоро творческа интерпретация на събитията. Разбира се, както вие, така и високоуважаемият господин Пу, вероятно си давате сметка, че този нещастен случай премахва причината за всякакви дипломатически спорове, а освен това освобождава Съединените щати и Китай от немалките разноски за продължителни съдебни процеси.

— В тези разсъждения има рационално зрънце — бавно кимна с глава господин Пу.

— Признавам, че наистина е така — добави след известна пауза Милфорд.

— А как вижда нещата храбрата Република Кирибати? — попита Килкъни.

— Ъ-ъ-ъ-м — отговори Текинене.

— Ако това ще ви помогне, трябва да подчертаем, че тази жена беше пряко отговорна за смъртта на повече от двеста души. А ако вашата страна е като моята, документирането на обстоятелствата около едно убийство е далеч по-трудно и обемисто от това, която се изисква за нещастните случаи.

— Правителството на САЩ ще подкрепи становището за смърт при нещастен случай — обяви Милфорд.

— Китай също — добави господин Пу.

Текинене бавно кимна с глава.

— А кой ще прибере тялото?

— Ще оставим този въпрос на дипломатите — отвърна Килкъни и се обърна към вратата. — Пенг, мисля, че това е намек да си тръгваме…

Бойна подводница „Вирджиния“

30 август

Килкъни стоеше на мостика в компанията на капитан Джонстън. Морето беше гладко като стъкло, тихо и невероятно спокойно. Вдясно от „Вирджиния“ имаше два кораба — специалният спасителен съд на американските ВМС „Сейфгард“ и китайският разрушител „Ханджоу“.

Техниците на предната палуба на „Сейфгард“ провеждаха следоперативен преглед на капсулата за дънно претърсване „Дийп Дроун-7200“, която в продължение на няколко часа беше работила в периметъра. Вниманието на Килкъни беше насочено към въртящия се барабан в задната ѝ част, който бавно прибираше дебел кабел.

— Значи цялата бъркотия е била заради по-голямо парче от баницата, а? — промърмори Джонстън.

— Става въпрос за бизнес, в който се въртят 600 милиарда долара, капитане. Бизнес с огромни печалби, в който Скай е била сред основните участници.

— Тя си получи заслуженото.

Десетки матроси край страничните парапети на „Ханджоу“ наблюдаваха операциите на борда на „Сейфгард“. Килкъни ги огледа през бинокъла, след това насочи вниманието си към водата зад кърмата.

— По всичко личи, че наближават повърхността — промърмори той.

Краят на дебелия кабел беше закачен за овална метална клетка, от която висяха три дебели колана, боядисани в жълто. Матросът на палубата спря барабана, за да даде възможност на водолазите във водата да закачат клетката за стоманените въжета, които щяха да я издигнат на палубата. Минута по-късно всичко беше готово и последната фаза на спасителната операция започна.

На няколко метра под прозрачната повърхност се очерта тъмен предмет със сферична форма, към който бяха прикачени четири големи въздушни балона. Това беше капсулата на космическия кораб „Шенджоу-7“. Водолазите отстраниха въздушните балони и я привързаха със стоманените въжета.

Лебедката на „Сейфгард“ бавно вдигна улова си във въздуха. Овации нямаше. Всички присъстващи на сложната операция си даваха сметка, че тази капсула е ковчегът на трима мъртви герои.

„Ханджоу“ се приближи към борда на спасителния кораб и с достойнство прие мрачния дар на народа на Съединените американски щати. Прехвърлянето бързо приключи, капсулата бе прикрепена към палубата и разрушителят се оттегли, описвайки широк кръг около американските съдове. На стотина метра от „Вирджиния“ движението му се забави и почти спря, а офицерите и моряците на палубата застанаха мирно и отдадоха чест. Джонстън и Килкъни отвърнаха на поздрава. Носът на „Ханджоу“ бавно се завъртя на запад, двигателите му забумтяха. Китайците се прибираха у дома.

— Питам се дали изпитват някакво любопитство по отношение на начина, по който открихме тази капсула — промърмори Джонстън.

— Според мен това изобщо не ги интересува — отвърна Килкъни. — Важното за тях е да приберат с достойнство телата на своите астронавти, които безуспешно са търсили в продължение на три месеца. А след това да забравят всичко.

— Мисля, че е време да се прибираме у дома — въздъхна Джонстън. — Екипажът ми наистина заслужава една добра почивка на брега.

— А аз трябва да се връщам на работа.

— Капитане — обади се в репродуктора гласът на първия помощник. — Имаме връзка в реално време с птичката горе. Посланието е лично за господин Килкъни.