Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Полетът продължи почти час в пълно мълчание, тъй като боботенето на двигателите плътно изпълваше кабината. Малкото думи, които достигаха до ушите му, бяха на китайски, а той не знаеше нито дума на този език.

Направи опит за някакво общуване с човека до себе си, но онзи със знаци му обясни, че радиостанцията в шлема му не работи. Беше облечен в летателен комбинезон и спасителна жилетка, която покриваше петлиците и евентуалната табелка с името му. А поради яркото слънце в кабината всички бяха спуснали визьорите на шлемовете си и Килкъни виждаше само долната част от лицата им.

От въздуха Киритимати наподобяваше разлята буква „У“, като областта под разперените криле беше осеяна с лагуни и рифове. Страхотно място за гмуркане, веднага го оцени Килкъни. С удоволствие би го посетил, стига да открие пътя до тази шепичка суша сред огромния океан. През петдесетте и шейсетте години на миналия век САЩ и Великобритания бяха използвали атола за ядрени опити в атмосферата, но за разлика от печално прочулия се атол Бикини тук не било регистрирано значително натрупване на радиация. По тази причина местното население не е било евакуирано и в момента възлизаше на около пет хиляди души.

Край ниска едноетажна постройка, която би трябвало да е терминалът, бяха паркирани три реактивни самолета и един хеликоптер. А съдейки по размерите на летището, Килкъни стигна до заключението, че днешният трафик със сигурност е най-оживеният от времето на опитите с водородни бомби насам. Хеликоптерът и единият от самолетите носеха логото на „Скай Еърспейс“.

КА-28 намали скоростта и почти увисна във въздуха, чакайки инструкциите за кацане. После колелата му най-сетне докоснаха бетонната писта. Килкъни и спътникът му разкопчаха коланите, изчакаха витлата да намалят оборотите си и слязоха.

Човекът до него свали шлема си и протегна ръка:

— Приятно ми е, господин Килкъни. Аз съм Пенг.

Ръкостискането му беше здраво, но без да причинява болка. На лицето му се появи усмивка.

— Корольов! — сети се Килкъни.

— Точно така. Бях принуден да изляза от прикритие, но вие и спътницата ви очевидно се нуждаехте от помощ…

— Защо имам чувството, че мотивите ви не бяха чисто алтруистични?

— Интересите ни съвпадаха — разшири се усмивката на Пенг.

— Както и да е — кимна Килкъни. — Дължа ви голяма благодарност.

— За нищо. А сега няма ли да хвърлим едно око на нашата пленница?

На няколко крачки от хеликоптера ги очакваше едър островитянин с гъста, започнала да сивее коса, облечен в пъстра риза, широки памучни панталони и сандали на бос крак.

— Добре дошли в Киритимати — поздрави ги той. — Аз съм Ебери Текинене, представител на местната митница.

— Неудобно ми е да го кажа, но не си нося паспорта — промърмори Килкъни.

— Аз също — добави Пенг.

— Жалко за вас — отвърна с широка усмивка Текинене. — Малко хора на този свят могат да се похвалят с нашия печат върху паспортите си. Но иначе имате късмет, защото не съм тук в качеството си на митнически служител, а на официален представител на Република Кирибати — поне докато се появи някой чиновник от Тарава, на когото да прехвърля цялата тази бъркотия… Вие ли сте хората, които поискаха арестуването на госпожица Скай?

— Страхувам се, че да — кимна Килкъни.

— Ясно… Отдалеч си личи, че имате опит в забъркването на разни каши.

— Всъщност тя ги забърка, ако от това ще се почувствате по-добре…

Текинене сви рамене.

— Моля, последвайте ме.

Последваха островитянина в терминала — една преекспонирана версия на стандартно тропическо бунгало с голяма веранда отпред. Двама мъже оживено разговаряха зад преградата, която изпълняваше ролята на място за митническа проверка. Си Джей Скай седеше до стената с белезници на ръцете и отегчена физиономия — сякаш това, което ставаше наоколо, изобщо не я засягаше. Очите ѝ се спряха на Килкъни и Пенг само за миг, после равнодушно се отместиха встрани. Двамата униформени полицаи до нея изглеждаха не по-малко отегчени и разменяха по някоя дума с пилота, когото очевидно познаваха.

Спорещите млъкнаха в момента, в който осъзнаха, че имат нова компания. И двамата бяха надхвърлили петдесетте, с наедрели талии и оредяла коса. Единият беше азиатец с пригладена коса и очила, а очите зад тях проблясваха с цялата ярост на високопоставените комунисти, управляващи Китай и Северна Корея. Събеседникът му приличаше на клонинг между Дани Глоувър и Дани ДеВито.