Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Нолън Килкъни? — изправи се клонингът. — Аз съм Брадли Милфорд.

Разтърси ръката му с такава сила, сякаш очакваше от нея да потече вода. Едва след това довърши представянето си:

— Американско консулство, Тарава.

В съседство Пенг се радваше на подобно посрещане от страна на своя сънародник.

— Приятно ми е — промърмори Килкъни и изтръгна ръката си, преди да получи слепване на вените. — По всичко личи, че добре се забавлявате с този приятел…

— Разбира се. Това е високоуважаемият ми колега господин Пу, с когото спорим за попечителството над задържаната.

— Китай има приоритет! — обяви с нетърпящ възражение тон господин Пу. — Нашите астронавти бяха първите ѝ жертви. Което означава, че трябва да бъде съдена първо от китайски съд.

— Ще я екзекутирате, преди дори да я разпитате за това оръжие, което е създала — възрази Милфорд. — Съединените щати не могат да се примирят с това, а Франция и Русия ще ни подкрепят сто процента. И ние изгубихме седмина смелчаци, които…

— Шестима — поправи го Килкъни.

— Моля?

— Изгубихме шестима смелчаци, ако имате предвид „Либърти“ — в случай че вие двамата сте решили да правите шибано състезание… — Килкъни се обърна към Пенг и попита: — На колко човека приблизително възлизат днешните ви жертви?

— Страхувам се, че цифрата наближава двеста.

— Значи Китай има голямо предимство при броенето на труповете — отсече Килкъни.

— Прав сте! Точно така! — гневно изфуча Пу.

— Предполагам, че Китай не може да се обяви за първа жертва на тази жена — подхвърли Пенг. — Убеден съм, че престъпленията ѝ са започнали доста по-рано.

— Първата ѝ жертва най-вероятно е Русия — кимна Килкъни. — При свалянето на „Мир“ нямаше човешки жертви и самата станция беше на края на живота си, но в случая е важен принципът. Национална гордост и всичко останало…

Двамата дипломати ги гледаха като извънземни.

— Няма начин да я предадем на Русия! — извика извън себе си Милфорд. — Нашият държавен секретар вече лети към Тарава, където ще настоява за незабавната ѝ екстрадиция!

— Това вече е прекалено! — изкрещя Пу и лицето му се наля с кръв. — Подобно действие ще предизвика енергичните протести на нашия външен министър! Ще поискаме спешно заседание на Съвета за сигурност! Става въпрос за международно право!

Килкъни и Пенг благоразумно се дръпнаха настрана. А двамата дипломати подновиха спора си с ярост, сякаш от това зависеше животът им. Присъстващите останаха с впечатлението, че ако някой от тях не получи удар, те със сигурност ще се вкопчат в ръкопашен бой.

— Знаете ли, при тази демонстрация на изтънчена дипломация Скай най-вероятно ще умре от старост между стените на тази стая — подхвърли Килкъни.

— В тази стая да, но не от старост — отвърна Пенг. Ръката му се плъзна към един страничен джоб на пилотския комбинезон и извади пистолет. Изстрелите бяха четири, в бърза последователност един след друг. Два от куршумите попаднаха в главата на Скай, а другите — в гърдите ѝ. Ехото бавно заглъхна и в помещението се възцари тишина. Смъртта настъпи мигновено и тялото на Скай рухна на пода.

— Хвърли го! — изкрещяха в хор островните полицаи, тромаво измъкнали оръжието си.

Пенг завъртя пистолета с дулото към себе си и го подаде на Текинене.

— Предполагам, че според законите на вашата страна огнестрелните оръжия трябва да бъдат декларирани — спокойно рече той.

Текинене механично протегна ръка и взе пистолета, а ченето му увисна. Килкъни не беше сигурен какво шокира повече двамата дипломати — изключителната бруталност в акта на Пенг или решителността на действията му. Във всеки случай и двамата бяха загубили дар слово. Дори полицаите не бяха сигурни как трябва да действат, вероятно защото на този остров убийствата бяха нещо крайно необичайно. След кратко колебание реши, че е време да се намеси.

— Технически погледнато, ние все още не сме влезли в страната — подхвърли той.

— Как така? — зяпна насреща му Текинене.

— Не трябваше ли първо да минем през митницата?

— Ами… Да.

— Пенг и аз не сме го направили. Готвехме се, но вниманието ни беше отвлечено. Мисля, че присъстващите тук осем души можем да стигнем до заключението, че става въпрос за нещастен случай.

— Нещастен случай?! — изкрещя Милфорд, най-после възвърнал гласа си. — Този човек най-хладнокръвно я застреля!

— Не, сър — любезно отвърна Килкъни. — Господин Пенг извади оръжието си с намерението да го предаде на митническите власти, но за съжаление то гръмна.