Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Радарите му сканираха космическото пространство, в което би трябвало да се намира МКС, но не откриха нищо, което да засекат. Компютърът моментално започна да претърсва вкараната в паметта му орбита, търсейки в нея всички обекти с изкуствен произход — особено най-големия от тях, сглобен някога в околоземното пространство.

Преминаващият над Каролинските острови модул „Союз-Цвики-Волф“ беше пълната противоположност на „Зевс-2“. Той не притежаваше оръжие със сензорно насочване, не носеше на борда си нито суперкомпютър, нито ядрен реактор. От всяка гледна точка беше един по-несъвършен космически апарат. Летеше в безвъздушното пространство съвсем безшумно, без да излъчва електромагнитна енергия. Ограничен до базата, върху която се гради всеки апарат в орбита, той беше по-скоро един снаряд, който се рее в Космоса.

Времето изтичаше. Килкъни продължаваше да виси над главите на Грин и Рейни, сякаш присъствието му щеше да им помогне. Това, естествено, изобщо не беше така, но двамата мълчаха, тъй като добре знаеха колко висок е залогът за приятеля им.

— Мамка ти! — изръмжа Грин, когато последният му опит да пробие дигиталната стена завърши с неуспех.

Беше изгубил цели десет минути, за да състави поредната комбинация и много разчиташе на нея. А до излизането на „Зевс-2“ на стрелкова позиция оставаше по-малко от минута.

— Съжалявам, човече — поклати глава той. — На ръба сме, но…

Съзнавайки, че вече е късно за каквото и да било, Килкъни кимна с глава и излезе на малкото балконче. Във водата плуваха телата на убитите и ранените матроси от „Саниа“, част от тях напълно обезобразени от взрива. В спокойното море шареха спасителни лодки, които все по-рядко се натъкваха на живи хора. Заплаха за тях представляваха само горящите петна разлято гориво, което продължаваше да изтича от утробата на потъващия кораб.

Корпусът на „Саниа“ вече почти не стърчеше над водата. В един момент се разнесе силно свистене, корабът потрепна и сякаш подскочи напред. Последните остатъци от въздух напуснаха трюмовете и тежестта на водата го повлече към дъното. Килкъни гледаше с широко отворени очи, чувствайки се така, сякаш и последната му надежда потъваше в студените океански дълбини.

Постоя известно време, без да помръдва, после бавно вдигна глава. Келси беше някъде там, отвъд искрящата синева на небето. Не можеше да види нито нея, нито кораба, но горещо се помоли тя и останалите членове на екипажа да са вече далеч от обречената космическа станция. Тао тихо се изправи до него и го прегърна през кръста. Не каза нищо просто защото нямаше нищо за казване.

„Зевс-2“ засече някакъв голям кръгъл обект, светкавично изчисли параметрите му и продължи търсенето. Не след дълго откри друг обект, който пресичаше екватора, далеч от мястото, на което би трябвало да бъде космическата станция. Той летеше на по-ниска орбита, но размерите му приблизително се покриваха с тези на МКС. Спътникът убиец се фокусира върху него и компютърът започна да изчислява траекторията на атаката.

Лишен от подобна възможност, „Союз-Цвики-Волф“ не беше в състояние да изработи план за атака. Единственото му оръжие оставаше надеждата да се окаже в подходящо време на подходящото място. В момента, в който пресече Тропика на Рака, бордният му компютър издаде последната си заповед към двигателната система на космическия апарат. Страничните ускорители се включиха за продължителен отрязък от време и „Союз“ рязко се завъртя по надлъжната си ос. Сферата на апарата за изследване на космическите частици с диаметър 30 метра последва въртеливото движение на руския кораб и сложната мрежа на антената ѝ се завъртя като перките на вентилатор по посока на екватора.

С наближаването на целта реакторът на „Зевс-2“ превключи на максимална мощност. Жироскопите поддържаха оръжието заковано в мишената, преследвайки МКС както ловецът държи на мушка ято летящи патици. Орбитите на двата космически апарата постепенно се сближаваха. Станцията беше на по-малко от три хиляди километра и разстоянието продължаваше да се скъсява.

После „Зевс-2“ внезапно изпусна целта. Сензорите му заподскачаха между МКС и един друг неидентифициран обект, който се появи на много по-близко разстояние, частично скривайки станцията. Компютърът за „Зевс-2“ стартира операции за компенсиране на загубата, опитвайки се да открие пролука за стрелба. За тях му беше необходима точно една секунда.

Спътникът зае оптимална позиция и произведе изстрел. От коничното удължение на носа му излетя енергиен сноп с мощност шест мегавата, който яростно се стовари върху корпуса на „Цвики-Волф“. Покривната му конструкция се пръсна на дребни късчета, част от които връхлетяха като облак от шрапнели върху издължения корпус на спътника убиец. Освободен от бремето на антената, „Союз“ безпроблемно се размина с него.