Том Грейс - Операция „Хищна птица“

„Зевс-2“ се разтърси като боксьор, получил серия тежки удари от противника си. Жироскопите полудяха. Компютърът автоматично превключи на операции за стабилизиране на полета, но когато те бяха извършени, МКС вече беше напуснала лазерния обхват.

— Нолън, ела бързо! — възбудено извика Грин. — Трябва да видиш това!

— Проникна ли?

— Току-що. За съжаление онова нещо вече беше изстреляло заряда си по станцията, но ела да видиш какво стана!

Килкъни се настани на столчето до Рейни и вдигна глава към анимацията на екрана.

— Това е „Зевс-2“, който се приближава откъм полюса — започна обясненията Рейни. — А това тук е МКС. Сега внимавайте… „Зевс-2“ търси целта на предварително изчисленото място, но тя не е там. Няколко минути изтичат, преди да я засече отново — ето тук… После, в момента на изстрелването, станцията отново излиза от мерника му, тъй като между двата обекта се появява трети.

— Не го знаем какъв е, но дойде точно навреме и пое залпа — добави Грин.

— Спътникът е стрелял? — попита с тревога в гласа Тао. — Улучил ли е станцията?

— Не мисля — поклати глава Рейни. — Доколкото разчитам анимацията, зарядът е попаднал в обекта, който се е появил между двата космически апарата. По още неустановени причини „Зевс“ влиза в свредел, а когато отново се стабилизира, МКС вече е извън обсега му.

— Установихте ли контрол върху това нещо?

— Вече да — кимна Рейни. — Първата ми работа беше да изтрия от паметта му всички данни по отношение на евентуални бойни цели. В момента просто си виси там горе и чака нареждания…

— Ами Скай? Възможно ли е да го активира отново, ако разполага с друг компютър като този?

Рейни се замисли, после бавно кимна.

— Възможно е. В момента системата ни възприема като Скай, тъй като само тя е оторизиран разпоредител. Но за да осъществи контакт, въпросната дама се нуждае от сателитна връзка — като тази, която имаме на кораба и у дома, в Калифорния.

— Един Господ знае накъде се е запътила в момента — промърмори Килкъни. — Но така печелим време.

Телефонът на писалището зажужа и той натисна бутона за конферентна връзка. Беше Джак Барнет.

— Нолън, току-що говорих с НАСА. Космическата станция е завършила последната си обиколка без инциденти.

— Такива вече няма да има — отвърна Килкъни. — Грин и Рейни установиха контрол над спътника. Имате ли идея какво да правим с него?

— Нека оставим проблема на правителството. Но в дипломатическо отношение това отваря огромен буркан с червеи… Защото едно е да разработим космическо оръжие, а съвсем друго — да го използваме…

— А след като ние го имаме, другите момчета от квартала също ще го пожелаят, нали? — подхвърли Грин.

— Именно.

— В такъв случай не е ли по-добре да го нямаме? — попита Килкъни. — Какво ще кажете, ако ние, петимата, изведнъж решим, че въпросното оръжие трябва да изчезне?

— Не можем да го свалим! — ужасено извика Рейни. — На борда има ядрен реактор!

„Зевс-2“ се появи откъм полюса и се понесе над безбрежната, обляна от ярко слънце повърхност на Тихия океан. „Акватус“ го засипа с поток от нови инструкции. Бордният компютър мигновено ги обработи и съобщи за приемането им.

Реакторът се включи и това автоматично задейства главния двигател. Скоростта на спътника плавно се увеличи, зад него се проточи бляскава диря йонизиран ксенон. В момента, в който прехвърли Южния полюс, скоростта му беше над осем километра в секунда и продължи да се увеличава.

По време на следващата си обиколка „Зевс-2“ мина над северната част на Русия и скоростта му беше достатъчна, за да преодолее земното притегляне. Траекторията му се превърна в права линия, издигаща се вертикално над покрива на света. Стройното му тяло прекоси чертата, която разделяше деня от нощта и блесна на ярката слънчева светлина. А след това се насочи право към нейния източник…

Киритимати

Когато новината за арестуването на Скай стигна до борда на „Акватус“, капитан Чжин предложи хеликоптера за борба с подводници на борда на „Ханджоу“, с който да бъде транспортиран до атола някой от членовете на американския следствен екип, изявил желание да присъства на официалното повдигане на обвиненията. Килкъни прие любезната покана и излезе на площадката. Тежкият КА-28, руско производство, увисна над борда на „Акватус“ и бавно започна да се снижава. Двойните витла на мотора му издаваха пронизително свистене, а грохотът му заглуши всякакви звуци наоколо.