Джонатан Келерман - Импулсивно

— Студено е тука, можете ли да изключите климатика?

— Какво тормози Уил? — попита Майло. — Направил ли е нещо на Тоан? Двамата ли му направихте нещо?

Мезонет бавно обърна глава. Очите му се напълниха със сълзи.

— Това ли си мислите?

— Господин Мезонет, имам убийство отпреди шестнайсет години, отворено наново, както вие отбелязахте, и двама предполагаеми приятели на жертвата, които се страхуват.

— Предполагаеми ли? Ето ви фактите — ние бяхме най-добри приятели. Най-добри. Нищо не съм направил на Антоан и Уил нищо не е направил на Антоан.

— Антоан е изчезнал просто така?

— Ние не сме виновни. Нито Уил, нито аз.

— Кой тогава?

Мезонет прокара ръце през косата си. По масата се посипа пърхот.

Майло удари по масата достатъчно силно, че да огъне метала.

— Стига глупости! Какво се случи с Антоан?

Истински гняв. Мезонет го парира с дълъг, спокоен поглед.

— Нищо.

Майло скочи на крака. Наведе се над масата и почти я обърна с тежестта си.

— Шестнайсет години, Брадли. Родителите на Антоан живеят с болката от неизвестността. Ти и твоят така наречен приятел сте били на погребението, преструвайки се на съсипани. Шестнайсет шибани години.

Кльощавото тяло на Мезонет започна да трепери.

— Кажи го!

Главата на Мезонет се отпусна.

— Проклетият Уил.

— Уил ли е направил нещо?

— Той ме закле.

— Какво?

— Да мълча. Не защото ние сме направили нещо. Нещо му направиха на него.

Пауза.

— И на мене.

Мъжът се казвал Хауърд Ингълс Зинт.

Известен още като Флойд Купър Зинт. Или Зейн Лий Купър. Или Хауърд Купър Сейдър.

Преди шестнайсет години той бил „най-добрият търговец на Западния бряг“ на „Младежи в действие“. Закритата преди повече от десет години фирма се оказа измама, събираща пари за абонаменти, които не се доставят.

Зинт пристигнал в Лос Анджелис през май след кратък престой в Тъксън, и започнал да наема ученици от местните училища. Подбирал предимно деца от малцинствата, използвайки расистката логика, че тъмната кожа означава бедност, а бедността е отлична мотивация. Когато Антоан, Уил и Брадли се срещнали със Зинт, той бил трийсет и пет годишен омайник, описващ сам себе си като „бивше колежанче“, в състояние да продаде всичко.

В момента беше затворник на средна възраст в затвора с повишена сигурност във Флорънс, Колорадо. От полицейската снимка гледаше изпито привидение с побеляла брада и мъртви очи. Двайсет и три часа на денонощие в килията имат такъв ефект. Особено ако ти остават деветдесет и две години от стогодишната присъда за отвличане, побой, нараняване и малтретиране на безброй деца.

Преди шестнайсет години Зинт още не бил прибягнал към жестокост, а само прелъстявал плячката си с пари и обещания за видеоигри, маратонки и готини спортни стоки. За по-големите момчета — срещи с „готини гаджета“.

Всичко в Ел Ей започнало много просто — Зинт подбрал трите засмени чернокожи момчета на един ъгъл, описал им маршрутите и ги събирал в края на смените им. Дал им пари в аванс, макар че било в нарушение на правилата.

След като доверието било изградено, той започнал да ги взима по-рано, един по един, и да ги води на място, където ги чакали ледена бира, току-що свити цигари джойнт и хапчета, които били само „за отпускане“, по думите на Зинт.

Раздадени били още пари, след това Зинт пуснал музика на един касетофон и с усмивка наблюдавал как момчета се „замайват“.

— Имам предвид — каза Брадли Мезонет, — че дори и сега не съм сигурен дали се е случило. Макар че не, знам, че се случи. Може би сам никога нямаше да стигна до това заключение, не знам, наистина не знам.

— Но когато Уил ти е казал… — вметнах аз.

— Каза ми, след като се опита да скочи от мостика на Лонг Бийч. Втория семестър в колежа. Дръпнах го назад, сбихме се, винаги е бил едър. Попитах го защо, по дяволите, иска да го направи? Тогава той ми каза.

Дълбоко поемане на въздух.

— Аз му спасих живота, а той какво направи, като свърши да приказва? Дръпна се и ме удари. — Той потърка челюстта си. — Питам го: „Човече, какво ти става?“. Той казва: „Ти ми съсипа живота, не си струва да живея“.

Брадли Мезонет избърса очи.

— Голям човек, а плаче като малко дете.

— Казал ти е какво е направил с него Зинт и ти си си спомнил — рекох аз.

— Винаги съм го знаел, просто го държах зад… някаква завеса. Като слушах Уил, нещо се събуди в съзнанието ми… дръпна завесата. Сякаш вече беше все едно.