Джонатан Келерман - Импулсивно

Друга открадната самоличност беше Трамел Дабсън. Същата рождена дата като Брайт и злополучния Никълъс Хюбъл.

Първоначалният й собственик беше едно новородено, погребано в гробището Мортън Хол в Единбург.

Брайт беше преписвал имена от надгробни камъни и ги беше събирал в бележник.

Един от петнайсет подобни бележници.

Хроника на един живот в костюм.

Сувенирите не бяха само хартиени. В малък зимник, изкопан в хълма край къщата, Майло открил три касетки, пълни с огнестрелни оръжия, ножове, две ацетиленови горелки, въже, хирургически ръкавици и инструменти, скалпели, сонди, ретрактори, шишенца с отрова.

Изрезки от чуждестранни вестници проследяваха друга хронология.

Неразкрито убийство на собственик на пансион в единайсети район на Париж.

Изчезване на кръчмар в Оксфорд, известен с противните си наклонности.

Статия на португалски, която тепърва трябваше да се превежда. Зърнестата снимка на едра жена и повтарящата се дума „асасинато“ 14 14 Убийство (исп.). — Б.пр. обаче говореха достатъчно.

Къщата в Брентуд е служела за показ и не съдържаше нищо с криминална стойност. Адрес в скъп квартал за социалния живот, който Брайт се е надявал да води като финансовия консултант Хюбъл. Сорая Хамидпур имаше „клиент от индустрията“, готов да се нанесе веднага.

Достъпът до компютъра на Брайт беше лесен. Не беше криптиран, а паролата му беше „умник“.

Твърдият му диск съдържаше предимно финансови файлове — търговски алгоритми, профили на компании, връзки с борси по света, а също и малко садистична порнография.

В отделна папка имаше пет варианта на проспекта, който „Никълъс Сейнт Хюбъл III“ бил съставил, с дата от преди две години. Планове да основе хедж фонда „Хайдро-Уърт“ с фокус върху търговията с петролни продукти. Брайт беше приложил раздута биография, лъжейки, че е завършил „Итън“, „Харвард“ и „Уортън“, и наричайки се „брилянтен тактик и финансов пророк“.

Хвалбите всъщност се основаваха донякъде на факти. След като пристигнал в Лондон от Ню Йорк, той използвал фалшиви препоръки, за да започне работа в една брокерска къща в Лондон. Научил се да търгува с фючърси достатъчно добре, за да се сдобие с огромни бонуси и препоръка от изпълнителния директор.

След осемнайсет месеца напуснал и започнал да инвестира за себе си. Девет години след като наследил 1,36 милиона долара, спестяванията му нараснали до 7,1 милиона. Без да броим сметката в швейцарска банка, достъпът до която щеше да отнеме известно време.

Още нещо от Швейцария — на гърба на един от бележниците беше прикрепена елегантно написана на ръка квитанция от клиника в Лугано. Услугите не бяха изброени, а сумата в швейцарски франкове съответстваше на петдесет и пет хиляди щатски долара.

— Може да е имал проблеми с наркотиците, а това да е някоя от онези скъпарски клиники за рехабилитация — каза Майло. — Но освен мъжките сокове не намерихме нищо забранено.

— Може рехабилитацията да е била успешна — отбелязах аз. — Ако е така, твърде лошо за обществото.

— Какво искаш да кажеш?

— Главата му се е прояснила достатъчно, за да почне да реже чужди глави.

Въпреки финансовите умения на Никълъс Сейнт Хюбъл III той не намерил клиенти и „Хайдро-Уърт“ останал само на хартия.

— Привидно чаровен, но може би след като са го опознавали, ги е стряскал, както е станало със сестрите.

— Прекалено готин, а?

— Играта е била много забавна.

— Раул намери нещо, което си бил записал на хартия за проспекта. „Време е за по-икономичен начин на живот, преценете какво е най-важно.“

— Определял си е приоритетите — казах аз.

— Не се е справил много добре — рече той.

Докато се трудехме над второто си питие, телефонът на Майло завибрира на бара.

Звукът му не се чуваше от шума в бара и стария бейзболен мач, който вървеше на екрана.

Той го погледна как подскача като мексиканско бобено зърно, сдъвка маслината си, преглътна я и чак тогава отговори.

— Стърджис… до късно работите, докторе… така ли? О… признателен съм ви, нещо друго? Да, така е… ще го попитам, благодаря ви, че ми казахте.

Той изпразни чашата си и махна за още една.

— Кой доктор беше това? — попитах аз.

— Уайнбърг, от патоанатомията. Аутопсията на стария Дейл е изместена напред по заповед на шефа.

— При всички тия дупки от куршуми необходима ли е аутопсия?

— Убийствата, в които участват полицаи, трябва да бъдат разследвани много внимателно — обяви той, сякаш ставаше дума за някой друг.