Джонатан Келерман - Импулсивно

— Какво търсеше там? — попита Майло.

— Опитвах се да видя Уил.

— Защо?

— Той ми се обади.

— Кога?

— Миналата седмица.

— Имаш ли телефон?

— Грешка — каза Мезонет. — Той изпрати приятелката си на Четвърта улица и тя ме покани. Каза, че Уил и аз трябва да говорим.

— За какво?

— Не каза.

— Все пак си отишъл.

— Една седмица по-късно.

— Не е трябвало да ти казва — рече Майло. — Знаел си.

В очите на Мезонет проблесна мисъл за съпротива.

— Какво пък толкова — каза той и кимна бавно и угрижено.

— За какво ставаше дума? — попита Майло.

— За Тоан — каза Мезонет. — Нищо друго няма между Уил и мене.

— Гуд е искал да говорите за Антоан Бевърли?

— Тъкмо обратното. Приятелката му каза, че Уил искал да обсъдим как да не говорим. Щял да ми обясни, когато ида при него.

— Коя е тази приятелка?

— Бяло момиче, с лунички, казва се Анди.

— Това е жена му — рекох аз.

Мезонет се ухили.

— Вие да не би да вярвате на всичко, което ви казват?

— Защо й е да ни лъже за това? — попита Майло.

— Уил я баламосва от десет години. Треньор е в църковно училище, трябва да изглежда порядъчен, затова казва на свещениците, че е женен. Само че никога не са подписвали.

— Десет години, така ли?

— Уил си е такъв — каза Мезонет. — Страх го е от обвързване.

— Редовно ли поддържахте контакт? — попита Майло.

— Не редовно, на периоди.

— Кога беше последният път?

— Доста отдавна, не си водя записки.

— Години? Месеци?

— Може би година — каза Мезонет. — Поводът беше, че ми трябваше заем да си стъпя на краката.

— Уил помогна ли ти?

— Разбира се.

— Добър приятел.

— Отдавна се знаем.

— Дай да поговорим за настоящето — каза Майло. — Фалшивата съпруга Андреа е дошла да ти каже, че Уил ще ти плати, ако не говориш за Тоан.

— И без друго не исках — рече Мезонет. — Да говоря. Обадих му се, не вдигна. Хубаво.

— Защо Уил внезапно се е притеснил да не се разприказваш?

Мезонет се усмихна.

— Защо ми задавате въпроси, на които знаете отговорите?

— Бих искал да чуя твоя отговор.

— Защото нещата се раздвижиха.

— Случаят на Антоан е отворен наново.

Кимване.

— След посещението на Андреа си се уплашил.

Мезонет му хвърли поглед, който казваше: „Кой, аз ли?“

— Брадли, не съм толкова глупав, колкото ти изглеждам — каза Майло. — Бил съм на Четвърта улица много пъти. Наркоманите казаха, че си наоколо.

Чиста лъжа, но с нищо не се издаде.

Мезонет сви рамене.

— Мотаех се наоколо. Не сте си свършили добре работата.

— Е — каза Майло, — сега вече си тук и си изкарваме страхотно. И с какво Антоан притесняваше Уил?

Мезонет се почеса по сгъвката на обезобразената си ръка.

— Няма да ми предявите обвинение, нали така? Щом се свържете с Уил, той веднага ще ви каже, че бях поканен, така че няма проникване в чужда собственост и със сигурност няма опит по член 459 15 15 Чл. 459 от Наказателния кодекс на Калифорния регулира незаконното проникване в чужда собственост. — Б.пр. .

Майло се разсмя.

— Ти се покатери през оградата му.

— Първо звъннах на звънеца. Мислех, че си е у дома.

— След като никой не отговаря на звънеца, дали си е у дома?

— Уил си е такъв.

— Какъв?

— Изпада в депресии, лежи по цели дни, не иска да говори и да вижда никого. Последните няколко години беше по-добре, пиеше лекарства. Харесва си работата, не иска да мъти водата. Преди обаче, когато бяхме в колежа, пропускаше много часове, ползваше моите записки.

— Учили сте в един колеж?

— В щатския „Лонг бийч“ — каза Мезонет. — Учих електроинженерство една година. Уил караше смешна специалност. — Той разклати ръце. — Физическо възпитание.

— Уил има дълга история на депресии, така ли? — попитах аз.

— Древна история.

— Преди смъртта на Антоан ли започна, или след това?

Мезонет завъртя очи към тавана.

— Затруднява ли те този въпрос, Брадли? — попита Майло.

Мезонет се размърда в стола си.

— Бих хапнал нещо. И една кола, с истинска захар, не диетична.

— Първо отговори на въпроса.

Мезонет потърка длани една о друга. Заби ръце в косата си и дръпна толкова силно, че веждите му завибрираха.

— Преди или след това? — настоях аз.

— След това.

— Антоан е останал в съзнанието на Уил. Животът му е станал по-труден.

— Звучите като психиатър.

— Само понякога. Как ти повлия Антоан на тебе?

— На мене ли? Нищо ми няма.

— Но не и на Уил.

Мезонет обхвана тялото си с ръце.