Карин Слотър - Красиви момичета

Нима тази млада жена действително беше дъщеря ѝ? Преди две секунди Лидия ѝ сменяше памперса, обърна главата си за момент и когато погледна отново, Дий бе станала на седемнайсет. След по-малко от десет месеца щеше да отиде в колеж. За неин ужас, вече бе започнала да опакова багажа си. Куфарът в килера на дъщеря ѝ беше толкова претъпкан, че ципът не можеше да се затвори до края.

Лидия бе пропъдила сълзите си, защото не беше нормално за зряла жена да плаче за един куфар. Вместо това си помисли за разрешението, което Дий не ѝ бе дала да подпише. Вероятно отборът щеше да ходи на специална вечеря и дъщеря ѝ се притесняваше, че майка ѝ няма да може да поеме разноските. Тя не разбираше, че не бяха бедни. Да, в началото имаха проблеми, докато Лидия се опитваше да развие бизнеса си с кучета, но вече принадлежаха към типа солидна средна класа, с което мнозина не биха могли да се похвалят.

Просто не бяха толкова богати, колкото семействата на децата в „Уестърли“. Повечето родители от този сой лесно можеха да си позволят трийсет хилядарки на година, за да изпратят хлапето си в частно училище. Можеха да отидат да карат ски в Тахо за Коледа или да си наемат чартърни полети до Карибите. Въпреки че Лидия не бе в състояние да осигури тези неща на Дий, би могла да ѝ плати ходенето в „Чопс“ и шибаната пържола.

Разбира се, щеше да намери не толкова враждебен начин, за да обясни това на дъщеря си.

Лидия бръкна в дамската си чанта и извади пакет картофен чипс. Солта и мазнината ѝ даряваха моментален прилив на спокойствие, все едно слагаше два ксанакса под езика си. Тази сутрин, докато си обличаше анцуга, си обеща, че ще отиде във фитнеса, и наистина бе отишла близо до него, тъй като имаше „Старбъкс“ на паркинга. Денят на благодарността наближаваше. Времето беше смразяващо студено. Днес Лидия си бе дала почивка. Заслужаваше да започне деня си с тиквено-карамелено лате. А и кофеинът щеше да ѝ е от полза. Чакаха я толкова много неща, с които трябваше да се занимае преди мача на Дий. Да напазарува от хранителния магазин, от магазина за храна за домашни любимци, да се отбие в аптеката, в банката, да се прибере и да остави всички покупки, да излезе отново по обяд, за да посети фризьорката си — тъй като беше прекалено стара за обикновено подстригване, се налагаше да премине през досадния процес на боядисване на сивите косми в русата ѝ коса, та да не прилича на по-малката братовчедка на Круела Девил. А имаше и други косми, които изискваха обслужване.

Пръстите на Лидия се допряха до горната устна. Кожата ѝ започна да пари от солта.

— Исусе Христе — измърмори тя, защото бе забравила, че днес ѝ махаха мустака и момичето беше използвало някакъв нов астрингент, предизвикал сериозен обрив на устната ѝ, така че вместо с един-два останали косъма сега разполагаше с цял червен мустак.

Можеше да си представи как Минди Паркър съобщава това на другите Майки: „Лидия Делгадо! Мустаков обрив!“.

Тя натъпка нова шепа чипс в устата си. Задъвка звучно, без да се тревожи за трохите по блузата си. Не ѝ пукаше, че Майките можеха да я видят как нагъва въглехидрати. Имаше времена, когато се стараеше доста повече. Това беше, преди да чукне четирийсетте.

Диета със сокове. Постене. Диета без сокове. Плодова диета. Яйчена диета. Диетата на Кървс. Физическо натоварване. Пет минути кардио. Три минути кардио. Диета „Южен бряг“. Диетата на Аткинс. Палео диета. Фитнес и танци. Килерът на Лидия съдържаше същински иБей от провали: зумба обувки, маратонки, туристически обувки, цимбали за танцуване и прашки, които така и не стигнаха до курса по танци на пилон, на който обеща да я заведе една от клиентките ѝ.

Лидия знаеше, че е с наднормено тегло, но действително ли беше дебела? Или просто бе нормално дебела за „Уестърли“? Определено не беше слаба. Освен през краткия период в края на тийнейджърските си години и малко след като навърши двайсет, през целия си живот се беше борила с пълнеенето.

Тази бе мрачната истина, стаена зад изгарящата омраза към Майките: не можеше да ги понася, защото не можеше да бъде като тях. Обичаше картофен чипс. Обичаше хляб. Живееше за едно хубаво кексче… или три. Нямаше време за треньор, нито да посещава часове по пилатес. Трябваше да ръководи бизнес. Беше самотна майка. Имаше приятел, който също изискваше обслужване. Не само това, ами и работеше с животни. Не беше лесно да изглеждаш бляскава, след като си се занимавала с аналните жлези на мърляв дакел.

Пръстите на Лидия опипаха празното дъно на пакета чипс. Почувства се ужасно. Не искаше да яде чипс. След първата хапка вече не усещаше вкуса в устата си.