Карин Слотър - Красиви момичета

Дъждът и пожарникарите потушиха тлеещата жарава, в каквато се бе превърнала къщата на Фулър. Нямаше никакви досадни доказателства, които да отворят пробойни във версията им. Не че някой обръщаше особено внимание на престъпленията на Клеър. Програмираният ѝ имейл с линка от Tor вече бе започнал да обикаля тук и там. „Ред & Блак“ го огласиха първи, после щафетата поеха „Атланта Джърнъл“, блоговете, националните новинарски канали. Напразни се оказаха притесненията ѝ, че никой няма да кликне върху анонимен линк.

Най-много съжаляваше, че бе включила Хъкълбери в списъка с имейли, защото според свидетели, както седял пред компютъра си и четял пратеното от нея, шериф Карл Хъкаби се хванал за сърцето и издъхнал от масивен инфаркт.

Той беше на осемдесет и една години. Живееше в хубава къща, която бе изплатил. Радваше се на деца и внуци. Летата прекарваше, ловейки риба, а зимите — на плажа, и се наслаждаваше на другите си извратени хобита без абсолютно никакви пречки.

По мнението на Клеър, Хъкълбери бе този, който действително беше офейкал безнаказано.

— Хей! — Лидия хвърли един чорап по сестра си, за да привлече вниманието ѝ. — Замисляла ли си се да отидеш на истински психотерапевт?

— Някой „с плакат на Распутин и с брада до коленете“ 76 76 Цитат от песента „Closer To Fine“ (1989) на „Индиго Гърлс“ — „По-близо до файнско“. — Б.р. ?

— По-скоро като „Kid Fears“ 77 77 „Детски страхове“ (1989) — песен на „Индиго Гърлс“. — Б.пр. .

Клеър се засмя. Слушаха „Индиго Гърлс“ на една от стотиците касети на Джулия, които тя държеше в кутия за обувки под леглото.

— Ще си помисля — рече на Лидия, понеже знаеше, че програмата „12 стъпки“ бе важна за сестра ѝ. Благодарение на нея сега стоеше тук и сгъваше дрехите на Джулия, а не се беше свила на топка в ъгъла.

Както Клеър бе казала на назначената ѝ от съда психиатърка по време на последния сеанс, именно импулсивният нрав ѝ бе помогнал да стигне до Джулия. Може би някой ден, може би с истински психотерапевт щеше да поработи върху проблемите си с гнева. Бог ѝ беше свидетел, че има над какво да се работи, ала тъкмо сега нямаше намерение да се раздели с онова, което ги бе спасило.

Кой, по дяволите, би го сторил?

— Гледа ли новините? — попита я Лидия.

— Кои по-точно? — отговори с въпрос Клеър, защото емисиите бяха толкова много, че едва смогваше да ги следи.

— На Мейхю и на другия детектив са им отказали да ги пуснат под гаранция.

— Фолк — подхвърли Клеър. Не знаеше защо продължават да държат в ареста Харви Фолк. Определено беше калпаво ченге, но нямаше представа какво се е случвало, също както Адам Куин бе в неведение относно нелегалния бизнес на Пол. Поне това ѝ каза Фред Нолан, след като големите момчета дойдоха от Вашингтон и разпитваха двамата мъже цели три седмици.

Можеше ли да вярва на Фред Нолан? Щеше ли да успее да повярва на друг мъж до края на живота си? Рик беше приятен. Лидия най-сетне го бе помолила да се премести при нея. Той се грижеше за сестра ѝ. Помагаше ѝ да се възстанови.

И все пак.

Колко пъти Клеър беше правила същото за Пол? Не че смяташе Рик за лош човек, но бе смятала и съпруга си за добър.

Поне вече знаеше от коя страна на линията беше Джейкъб Мейхю. Къщата му бе претърсена. Агентите на ФБР откриха линкове в компютрите му към почти всички филми, които Пол бе снимал, както и към много от чуждестранните.

Клеър правилно беше предугадила мащаба на начинанието. Въз основа на тези линкове, на съдържащото се в USB драйва и видеокасетите от гаража ФБР и Интерпол работеха здраво, за да идентифицират стотиците жертви, чиито семейства по целия свят един ден трябваше да намерят своя път към покоя.

Семейства като Килпатрик, О’Мали, Ван Дайк, Дайхман, Абдула, Кападиа. Клеър винаги повтаряше всяко от имената на глас, от всяка история, отразена в медиите, защото знаеше какво е през всичките тези години хората да отварят вестниците и да прескачат името на Джулия Каръл.

Името на Джони Джаксън не беше от онези, които можеха лесно да бъдат прескочени. Участието му в групата за снъф порно все още бе водеща новина във всеки вестник, списание, новинарска емисия, уебсайт. Нолан довери на Клеър, че се работи върху някаква съдебна сделка, та конгресменът да отърве смъртната присъда. Департаментът по правосъдие на САЩ и Интерпол се нуждаеха от Джони Джаксън, за да разкрие подробностите около бизнеса на Пол пред различни съдилища по света, а и той не желаеше да бъде вързан на носилка и затворнически доктор да му забие иглата в ръката.