Карин Слотър: Красиви момичета

— Хей, мързеланке. — Лидия изсипа чекмедже, пълно с чорапи, на леглото до нея. — Свърши нещо полезно.

Сестра ѝ започна да подрежда чорапите умишлено бавно, за да изнерви Лидия и да я накара да се заеме със задачата. Джулия обичаше детските модели с розови сърчица, червени устни и различни породи кучета. Някой щеше да им се зарадва. Щяха да дарят дрехите ѝ на приют за бездомни, същият, в който бе помагала като доброволка в онзи ден, когато Джералд Скот беше решил да ѝ отнеме живота.

И Пол, защото снимката в хамбара доказваше, че той също е бил активен участник в убийството на Джулия.

Лидия им бе разказала абсолютно всичко, което младият Скот ѝ призна в гаража. Знаеха за нагласеното самоубийство на баща им. Знаеха за бележниците. За писмата, които Хелън ѝ бе писала и които така и не ѝ бяха предадени. За плановете му за Дий, когато навърши деветнайсет. По някое време Клеър бе спряла да задава въпроси, понеже не искаше да научава отговорите. Нямаше никаква разлика между синьото и червеното хапче.

Ставаше дума само за степени на страдание.

Пол бе жесток психопат. Той беше мъчител. Убиец. Цветните му папки бяха разследвани и се доказа, че е бил сериен изнасилвач. Документацията в мазето насочи ФБР към офшорни сметки със стотици милиони долари, депозирани от клиенти в целия свят. Клеър правилно бе предположила за франчайзинг системата му. Имаше други маскирани мъже в Германия, Франция, Египет, Австралия, Ирландия, Индия, Турция…

От един момент насетне допълнителната информация за мащаба на греховете на съпруга ѝ вече не можеше да я натовари повече.

— Мисля, че това е твое. — Лидия разгъна бяла тениска, на която с черни букви беше написано РЕЛАКС. Яката бе отрязана в стил „Флашданс“.

— Някога я носех с най-невероятните гети в цветовете на дъгата.

— Гетите бяха мои, калпазанке.

Клеър хвана тениската, когато сестра ѝ я замери с нея. Разпъна я и я огледа. Не беше никак лоша. Вероятно все още щеше да ѝ стои добре.

— Мислила ли си какво ще правиш от тук нататък?

Клеър сви рамене. Въпросът бе станал пословичен. Всички искаха да знаят какво смяташе да прави. В момента живееше с Хелън, не на последно място понеже съседите на майка ѝ не бяха толкова словоохотливи пред медиите, колкото всеки друг в Дънуди, който я познаваше или просто я бе виждал някога. Жените от тенис отбора ѝ звучаха съсипани пред камерите, но някак си бяха успели професионално да си оправят косите и грима, преди да се появят в ефир. Дори Алисън Хендриксън се бе присъединила към навалицата, макар че никой още не си беше направил шега за непоносимостта на Клеър към колене.

Освен самата Клеър.

— Учителската работа ми се струва добър вариант — подхвърли Лидия. — Ти обичаш изкуството.

— Уин смята, че ще се оправя. — Тя легна по гръб. Загледа се в плаката на Били Айдъл, залепен на тавана над леглото.

— Въпреки това трябва да си намериш работа.

— Може би. — Авоарите на Пол бяха замразени. Къщата в Дънуди беше под възбрана. Уин Уолас ѝ бе обяснил, че за отделянето на незаконните доходи от легитимните от бизнеса на съпруга ѝ вероятно ще са нужни години и милиони за съдебни такси.

Разбира се, Пол бе съобразил това, когато беше структурирал имуществото си.

Клеър каза на сестра си:

— Застраховките „Живот“ са неотменими, за тях плащаше „Куин + Скот“. Документната следа е чиста. Мога да тегля от там по всяко време.

Лидия се опули насреща ѝ.

— Можеш да теглиш от застраховките на Пол?

— Изглежда ми справедливо. Все пак аз съм тази, която го уби.

— Клеър… — изрече предупредително Лидия, сестра ѝ не биваше да се шегува с това, че наказанието ѝ се е разминало.

Наистина се бе отървала. Не ставаше въпрос да се хвали — тя нямаше да ѝ позволи, — но ако Клеър беше научила нещо от пребиваването си в лоното на наказателноправната система, то бе никога да не разговаря с полицията, ако не желае. Беше седяла в стаята за разпити и не бе промълвила и дума, докато Уин Уолас не пристигна в регионалния офис на Джорджийското бюро за разследване и не ѝ помогна да се измъкне съвсем законно от подозрение за палеж и убийство.

Извади голям късмет, тъй като извършването на убийство обикновено означаваше да се озовеш на смъртната скамейка.

В крайна сметка се озова на пътническата седалка в мерцедеса на Уин Уолас.

Пол беше подпалил къщата. Клеър го бе застреляла при самозащита.

Лидия беше единствената свидетелка, ала тя каза на следователите, че е припаднала и няма представа какво точно се е случило.