Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Получавате само половината от каналите, които трябва. Така е в целия квартал. Трябва да ги настроим ръчно. Или може да се уговорим за по-удобно време, ако…

— Не, няма проблеми. Не искам да изпусна „Ченгета“. Заповядайте.

Джоузеф влезе. Усети погледа ѝ по тялото си. Често се случваше. Не беше направил най-добрата кариера на света и не беше красив в класическия смисъл на думата, но затова пък беше в отлична форма — тренираше всеки ден и както му бяха казвали, „излъчваше“ някакъв вид мъжествена енергия. Самият той не знаеше дали е така. Харесваше му да мисли, че притежава добро самочувствие.

— Питие?

— Не може на работа.

— Сигурен ли сте?

— Аха.

Всъщност Джоузеф нямаше нищо против да изпие едно питие. Но това не беше подходящото място. Освен това с удоволствие предвкусваше чашата Пино Ноар след като свърши работата си тук. Хората често се изненадваха, че някой с неговата професия харесваше вино. А Джоузеф разбираше от вина.

— Аз съм Барбара — представи се жената.

— Здравейте, Барбара.

Тя го разведе из къщата, за да му покаже всяка една от разпределителните кутии, като продължаваше да отпива от питието си. Както изглежда, пиеше чист бърбън.

— Имате деца — отбеляза Джоузеф, посочвайки с глава към снимката на масата в кабинета. — Децата са прекрасни, нали?

— Ако харесвате върха на човешката напаст — измърмори тя.

Джоузеф натисна няколко бутона по разпределителната кутия и се изправи.

— Има ли още?

— Последната е в спалнята, елате — жената изведнъж спря. — Изчакайте малко…

Барбара отиде да си напълни чашата отново. След това се върна при него и го поведе нагоре по стълбите. Спря на площадката и отново го погледна.

— Къде са децата ви тази вечер? — попита Джоузеф.

— Напастите са при мръсника — каза тя и се засмя горчиво на собствената си шега. — С мъжа ми имаме общо попечителство.

— Значи сте съвсем сама в тази голяма къща?

— Да. Жалко, а?

Джозеф не знаеше дали е жалко или не. Тя определено не изглеждаше за съжаление.

— Така — каза той. — В коя стая е кутията?

Бяха се спрели в коридора.

— А, да. Вярно. Елате — каза тя с нисък и съблазнителен глас.

В спалнята Барбара седна на неоправеното легло и отпи от питието. Джоузеф включи телевизора. Вървеше CNN.

— Ще пробвате ли дистанционното? — каза той, оглеждайки стаята.

— Разбира се.

Тя се обърна и в този момент той застана зад гърба ѝ с въже, което току-що беше извадил от джоба си. Метна го около врата ѝ и го усука здраво — използва молив вместо лост. Докато гърлото ѝ се стягаше, а тя се опитваше отчаяно да се обърне и да го одере с нокти, краткият ѝ писък заглъхна. Чашата падна на пода и се търкулна до стената. Алкохолът попи в завивките.

След секунди Барбара беше мъртва.

Джозеф седна до мъртвото тяло и успокои дишането си. Барбара се бори за живота си изненадващо енергично. Наложи се да използва цялата си сила, за да я удържи и да може гаротата да си свърши работата.

Сложи си латексови ръкавици и изтри отпечатъците, които беше оставил из стаята. После вдигна мъртвото тяло на Барбара от леглото и го довлече в средата на стаята. Свали пуловера ѝ и разкопча дънките ѝ.

Изведнъж се спря. Момент. Как трябваше да се казва? Намръщен се замисли за разговора от предишната вечер.

Какво име си беше измислил?

После кимна. Правилно. Беше казал на Мариса Купър, че се казва Дейл Баниън. Погледна към часовника. Нямаше още седем. Имаше достатъчно време да приключи с това тук и да стигне до Грийн Харбър, където тя го чакаше. На бара можеше да си поръча чаша Пино Ноар.

Джоузеф свали ципа на дънките на Барбара и започна да ги изтегля към глезените ѝ.

Мариса Купър седна на пейка в малък пуст парк и се сви, за да се предпази от студения вятър, който духаше на кея на Грийн Харбър. През вечнозелените дървета, люлеещи се от вятъра, тя се загледа в двойката, седнала в затворената предна палуба на голямата яхта, вързана за дока. Както имената на толкова много лодки наоколо и името на тази беше каламбур: Maine Street 1 1 Игра на думи между името на щата и прилагателното main (главен) — бел.пр. .

Мариса беше приключила с покупките — купи си забавно бельо (леко обезкуражена се зачуди дали някой друг щеше някога да я види облечена в него) и по пътя към ресторанта светлините на пристанището и лекото люлеене на тази елегантна яхта привлякоха вниманието ѝ.

През плексигласовите прозорци на задната палуба на „Мейн Стрийт“ Мариса видя мъж и жена, седнали близо един до друг. Пиеха шампанско. Хубава двойка — той беше висок и в добра форма, със силно прошарена коса, а тя бе руса и красива. Смееха се и разговаряха, флиртуваха като луди. После, когато изпиха шампанското, слязоха долу в каютата.