Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Не — отговорих аз.

Той погледна нещата, които бях извадил от портфейла му и продължи, сякаш нищо не бях казал:

— Няма да стане. Забравяш отвличането. Нямам много пари и ако си видял визитките ми и си мислиш, че съм шеф в компанията, трябва да знаеш, че има още около петстотин заместник-директори. Компанията няма да плати и пукната пара за мен. А виждаш ли снимката с хлапетата? Правена е преди дванайсет години. Сега и двамата са в колеж. Плащам луди пари за такси.

— Къде? — попитах подигравателно. — Харвард?

— Единият е в Харвард — каза той малко троснато. — Другият е в Северозападния. Така че къщата е изцяло ипотекирана. Освен това как смяташ да продължиш отвличането съвсем сам? Не, не е по силите ти.

Уелър забеляза как го гледам и каза:

— Нямам предвид теб лично, Джак. Имам предвид сам човек. Нужни са ти партньори.

Знаех, че е прав.

В стаята настъпи тишина. И двамата мълчим, а стаята като че ли се изпълни със студена вода. Отидох до прозореца, но подът под краката ми изскърца и това още повече влоши нещата. Спомних си, че веднаж баща ми каза, че всяка къща има свой собствен глас и че някои къщи са весели, а други отчаяни. Да-а, тази беше модерна и чиста, а списанията „Нешънъл Джеографик“ бяха внимателно подредени. Но сега тази къща не беше нито весела, нито радостна.

Точно когато ми идеше да изкрещя от това напрежение, Уелър каза:

— Не искам да ме убиваш.

— Кой казва, че ще те убия?

Уелър ме погледна със странната си усмивчица.

— От двадесет и пет години съм търговец. Продавал съм домашни любимци и кадилаци, а през последните години продавам компютри. Така че съм наясно кога се опитват да ме изпързалят. Ти смяташ да ме убиеш. Това беше първото нещо, което си помисли, когато го чу — той кимна към Тот — да произнася името ти.

Успях само да се изсмея.

— Няма що, адски практично — ходещ детектор на лъжата — казах аз саркастично.

Но Уелър каза само: „Адски практично“, като че ли беше съгласен с мен.

— Не искам да те убивам.

— О, знам, че не искаш. Ти не искаше и приятелят ти да убие хората в аптеката. Забелязах го. Но въпреки това те бяха убити, а това утежнява ситуацията. Нали?

Тези негови очи. Просто ме пронизваха и нищо не можах да кажа.

— Но аз ще те разубедя — каза той.

Уелър звучеше абсолютно сигурен и това ме накара да се почувствам малко по-добре. Защото ми е по-лесно да убия някой нафукан кучи син, отколкото някой жалък тип. Затова се засмях.

— Ще ме разубедиш, така ли?

— Смятам да опитам.

— Не думай! И как мислиш да го направиш?

Уелър се изкашля.

— Първо нека сложим картите на масата. Видях лицето ти и знам името ти. Джак Прескот. Така е, нали? Ти си около метър и седемдесет, към седемдесет и пет килограма, с черна коса. Ще приемем, че мога да те идентифицирам. Не смятам да играя игрички и да кажа, че не съм те видял добре или не съм чул кой си. Или нещо подобно. Наясно сме с това, нали Джак?

Кимнах, но завъртях очи — един вид всичко това са глупости. Но трябва да призная, че бях любопитен какво ще последва.

— Аз обещавам — каза той, — че няма да те предам. При никакви обстоятелства. Полицията няма да научи от мен нито името, нито описанието ти. Никога няма да свидетелствам срещу теб.

Говореше искрено, като свещеник. И го даваше много тежко. Е, той беше търговец, но аз нямах намерение да сключвам сделка. Но той не предполагаше, че са ми ясни номерата му. Нека ми разкрие намеренията си, нека си мисли, че съм се хванал. Когато настъпи часът, след като се измъкнем и сме някъде из горите на другия край на щата, го искам спокоен. Никакви писъци, никакво боричкане. Няколко удара с ножа или един-два изстрела и край.

— Разбираш ли какво точно ти казах?

Опитах се да изглеждам сериозен и отвърнах:

— Естествено. Мислиш си, че можеш да ме убедиш да не те убивам. Има ли причина да не го направя?

— О, гарантирам ти, че причини има. Особено една, която не можеш да пренебрегнеш.

— Да бе! И к’ва е тя?

— Ще стигна до нея след малко. Нека първо ти кажа практическите причини, заради които трябва да ме пуснеш. Първо, ти си мислиш, че трябва да ме убиеш, защото знам кой си. Така ли е? Е, колко дълго си мислиш, че името ти ще остане тайна? Приятелчето ти застреля ченге. Не съм запознат с полицейското разследване, освен това, което гледам по филмите. Но полицаите със сигурност ще изследват следите от гуми, ще разпитват свидетелите за номер и марка на колата и ще започнат от бензиностанциите, където може да сте спирали на път за тук.