Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Значи ако Себастиан се появи, той ще спре?

– Може би. Не знам.

Другите не казаха нищо. Те дори не знаеха откъде да започнат. Торкел отново се обърна към Ваня.

– Утре ти и Себастиан ще отидете в „Льовхага“.

– За нищо на света! В екипа има и други хора.

– Но на теб възлагам задачата да държиш под око Себастиан. Някой трябва да го стряска, ако не се държи добре. Ти ще го направиш по-добре от всеки друг.

Ваня погледна Себастиан и после отново Торкел. Между Себастиан и Хинде, изглежда, съществуваше някаква връзка, която тя не разбираше, и сега Торкел предлагаше да даде на Хинде точно каквото той иска. Торкел определено не спазваше правилата, тъкмо обратното, и всичко можеше да завърши зле. Тя пристъпи към него.

– Съзнаваш ли какво правиш?

– Да.

Ваня погледна останалите, търсейки подкрепа, но не я намери.

Били се наведе напред.

– Мислех си дали не трябва да разпространим някакво предупреждение?

Другите се втренчиха недоумяващо в него.

Той, изглежда, се почувства малко неловко.

– Искам да кажа, че има много жени, които... които са в риск, ако разбирате какво имам предвид.

Ваня поклати глава.

– И какво да направим? Да разпространим снимка с надпис „Спали ли сте с този мъж?“. Колко са? Стотина? Двеста? Петстотин?

Себастиан погледна Ваня и после снимките на убитите жени.

– Откровено казано, нямам представа.

Урсула стана.

– Ще се обадя в лабораторията. Изпитвам необходимост да поговоря с някой нормален човек.

Торкел се опита да улови погледа й, но не успя.

Преди тя да стигне до вратата, Били също скочи. Изглежда му хрумна нещо и беше изпълнен с енергия.

– Почакайте, има и още нещо. Как избира жертвите убиецът? – Той се приближи до таблото и посочи снимките. – Вижте, да речем, че е възможно да е открил връзките ти в миналото, ако е търсил и планирал от дълго време, но Анете Вилен? Как е разбрал за нея? Ти си се запознал с нея вчера, нали, Себастиан?

Останалите се замислиха върху думите му. Чудовището, което издирваха, сякаш изведнъж задиша във врата им. Били погледна Себастиан със сериозно изражение.

– Имаше ли чувството, че някой те следи?

Въпросът изненада Себастиан. Защо не се беше досетил за тази вероятност? Защо не беше забелязал, че пространството във времето между него и убитите жени изведнъж се е смалило? От десетилетия на по-малко от двайсет и четири часа. Сигурно му беше попречил стресът от приемането на невъзможното.

– Не помислих за това.

Сега обаче се замисли.

Сериозно.

На сутринта те стояха в асансьора заедно. Ваня беше приковала поглед в цифрите, които отброяваха етажите. Спускаха се към подземния паркинг.

Себастиан сдържа прозявката си и уморено потърка очи. Не беше спал много. Трудно му беше да спре вихрушката от мисли в главата си. Хинде, четирите убити жени, връзката. Всичко се въртеше в съзнанието му. Беше заспал към четири сутринта само за да бъде събуден от съня час и нещо по-късно. После вече нямаше вероятност да заспи. Той стана, направи си кафе, изкъпа се и тръгна към Главното управление на полицията да чака Ваня, за да отидат да говорят с Хинде.

– Ако всичко това е вярно, значи четири жени са умрели заради теб – каза тя, без да го поглежда.

Себастиан не отговори. Какво би могъл да каже? Сексът с него беше единственото общо нещо между четирите жертви. Сексът със Себастиан Бергман. Смъртна присъда.

– Трябва да окачиш предупредителна табелка на врата си. По-лош си и от СПИН.

– Може би си мислиш, че го заслужавам – тихо каза Себастиан, – но ще бъдеш ли така добра да млъкнеш за малко?

Ваня се обърна към него. Изражението й беше безкомпромисно.

– Съжалявам. Трудно ли ти е? Е, нека ти кажа нещо. Не ти си жертвата в случая.

Себастиан стисна зъби и се въздържа от отговор. Нямаше смисъл.

Може и да не беше жертва в истинския смисъл на думата, но не беше и виновникът. Не би могъл да предвиди, че някой ще открие част от нощните му приключения отпреди десетилетия и жестоко ще убие жените, за да демонстрира превъзходството си над него по такъв извратен начин. Така, както не можеше да предвиди или да предотврати цунамито. Предпочете да замълчи. Ваня никога нямаше да разбере. Това беше болезнено за него. По-болезнено, отколкото тя можеше да си представи.

Имаше ли чувството, че някой те следи?

Себастиан не можеше да избие от главата си думите на Били. Как да разбереш дали някой те следи? Нямаше представа. В таксито по пътя за Кунгсхолмен сутринта той поглеждаше през задното стъкло от време на време, но беше невъзможно да прецени дали някоя от колите зад тях ги следи. Вероятно това беше инстинкт, който развиват полицаите, а Себастиан не беше полицай. Не, и това не можеше да е вярно. Той следеше Ваня от няколко месеца и тя не бе забелязала нищо. Сигурен беше в това. Ако беше забелязала, той нямаше да седи сега в тъмносиньото волво с нея.