Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Изправени сме пред критична ситуация – започна той.

Ваня поклати глава.

– Ти си изправен пред критична ситуация, не ние. Не ни въвличай в това, ако обичаш.

Торкел я накара да млъкне с поглед.

– Остави го да довърши.

Себастиан му кимна благодарно и погледна извинително Ваня. Не искаше да се кара с нея в момента. Всичко друго, но не и това. Отдавна не се беше чувствал толкова самотен.

Той се обърна и посочи снимката на първата жертва.

– Отначало не познах Мария Лия, но името й беше Кауфман, когато беше в университета. Според документацията ние сме били студенти там по едно и също време и си спомних, че известно време излизах с една Мария Кауфман. – Себастиан преглътна и се придвижи към снимката на Катарина Гранлунд. – Трябваше да позная Катарина. Тя дойде на представяне на книга, на Панаира на книгата, през 1997 година. Тогава вече беше омъжена. Срещнахме се няколко пъти. Осъзнах, че е тя, когато прочетох, че имала малка татуировка на зелен гущер на... интимно място...

– Не говориш сериозно – прекъсна го Ваня. – Не помниш имената на жените, с които си спал, нито как изглеждат, но помниш татуировките им там долу?

– Татуировките се запомнят по-лесно от лицата – обади се Били.

Ваня светкавично се обърна към него.

– Защитаваш ли го?

– Само казвам, че..

– Престанете! И двамата! – Торкел сложи край на спора им, сякаш разделяше каращи се деца. – Себастиан, моля те, продължи.

Себастиан не можа да види Ваня, тъй като се обърна към последната снимка – русокосата жена от Нинашамн. Втората жертва.

– Ханет Янсон... Не я познах и изобщо не си я спомням, но в един от разпитите прочетох, че била известна като „Йойо“, а аз... спах с една Йойо, след като завърших университета. Във Ваксьо... Тя беше руса и имаше белег тук. – Себастиан посочи горната си устна. – Ханет Янсон е от Ваксьо и е била оперирана за коригиране на заешка устна, когато е била малка.

Думите му бяха посрещнати с пълно мълчание. Ваня го гледаше с неприкрито отвращение. Себастиан изведнъж придоби вид на много стар и уморен човек.

– Ето защо вината е моя, че точно тези жени са мъртви. Аз съм връзката, която търсите. Аз и Хинде.

– Но Едвард Хинде е в затвора „Льовхага“ – подчерта Били. – Сигурен ли си, че той има нещо общо с убийствата?

– Едва ли някой копира убийствата на Едвард до последния детайл и всички жертви са свързани с мен, без Хинде да има нещо общо с това. Четири убийства, четири жени, с които съм спал. Трябва да има връзка!

В стаята отново настъпи тишина. Всички знаеха, че Себастиан е прав! Невъзможно беше да пренебрегнат схемата, колкото и много да искаха.

Урсула стана и се приближи до таблото.

– Защо сега? Защо това се случва сега? Хинде извърши престъпленията си преди повече от петнайсет години.

– Именно това трябва да разберем – отговори Торкел, изведнъж осъзнавайки, че както и да погледне на нещата, Себастиан е ключът за решението. – Себастиан, имал ли си някакъв контакт с Хинде, откакто го разпитва през деветдесетте години?

– Не, абсолютно никакъв.

Торкел погледна екипа си. Отдавна не беше виждал такава смесица от изненада, шок и гняв. В момент на внезапна яснота той се досети какво да направи. Вероятно никой друг нямаше да го разбере, но Торкел беше абсолютно сигурен. Той не познаваше Едвард Хинде добре като Себастиан, но все пак му беше ясно, че противникът им е пресметлив, високоинтелигентен психопат. През деветдесетте години той беше една крачка пред тях през цялото време, докато в разследването не се включи Себастиан Бергман.

Повечето членове на екипа бяха скептично настроени към участието на егоцентричния психолог, но поне Торкел много бързо промени мнението си. Едва когато дойде Себастиан, те започнаха да откриват схемите, които накрая доведоха до ареста на Хинде. Това беше истината. Той се нуждаеше от Себастиан. Опита се да улови погледите на Ваня и Урсула и се прокашля.

– Това няма да ви хареса, но трябва да ми имате доверие. Искам Себастиан да присъства, когато разпитвате Хинде.

– Какво? – Ваня, изглежда, се беше успокоила малко, но сега изпадна в нов пристъп на гняв. Лицето й се зачерви.

– Щом Хинде вижда Себастиан като свой противник и щом е отишъл толкова далеч, за да изясни това... – Торкел млъкна и погледна Себастиан, който изглеждаше странно безразличен, – значи той все още го смята за противник. Реално.

– Защо? – пак попита Ваня. Естествено.

– Защото докато не му покажем, че знаем, опасността ще продължи.