Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Себастиан седеше мълчаливо през по-голямата част от пътуването. Беше се опитал да даде колкото може повече информация по памет, но не беше много. Спомняше си, че къщата е голяма. Два етажа. Занемарена. Най-ясно си спомняше пространството под стълбището, където бяха затваряли Едвард като малък. Никога нямаше да го забрави. Студено и влажно, с една-единствена крушка на тавана. Неравен дървен под и смрад на застояла урина. Колкото повече си мислеше за онова тъмно място, толкова повече се ужасяваше. Самата мисъл за Ваня в бившия дом на Хинде беше непоносима.

Когато стигнаха до Упландс Весбю, се обади Били. Беше намерил адреса на къщата в Мидсомаркрансен в архивите и пътуваше натам с друг екип. Той обеща да докладва веднага щом научи нещо повече.

Сега имаше два екипа. С една и съща цел. Да спасят Ваня. Торкел вдигна глава от картата.

– Мислиш ли, че тя е в Мерща?

Себастиан кимна.

– Домът на родителите му би трябвало да е по-важен от мястото на първото убийство. Там биха се породили още фантазии.

Себастиан млъкна и се загледа през стъклото. За секунда Торкел си помисли да му зададе още въпроси, но после осъзна, че няма сили. Не искаше да знае твърде много за начина на мислене на Хинде. Не и подробностите. Себастиан можеше да ги запази за себе си. Най-важното за Торкел беше да намерят Ваня.

Водачът на екипа за специални операции се наведе към него.

– Ще бъдем на мястото най-много след двайсет минути.

Торкел кимна.

Скоро щяха да започнат.

Хинде стоеше в спалнята и гледаше Ваня. Беше развързал кабелните стяжки на краката й и бе събул долнището на анцуга й. Тя имаше силни крака и той беше махнал стяжките бавно, една по една, за по-сигурно, но Ваня остана неподвижна. Едвард не знаеше дали тя е в безсъзнание или не под чувала на главата й. Той докосна топлите й голи крака. Вгледа се в черните бикини, които едва се виждаха под сивата фланелка. Наслади се на момента.

След това се приближи до кутията, която беше сложил в средата на стаята.

Отвори я и почтително извади нощницата, сложена най-отгоре. Беше направена от мек памук и не беше носена. Почти същият десен като оригинала. Вече не произвеждаха като онази, която носеше майка му, Ралф беше търсил във всички възможни магазини, докато намери тази, и Хинде я одобри. Сините цветя бяха по-малки, но нощницата предизвикваше в него същите чувства като другите, които беше използвал през деветдесетте години.

Едвард тръсна нощницата няколко пъти, за да я проветри, и я преметна в края на леглото. Върна се при кутията и извади найлоновите чорапи и наскоро купения кухненски нож за рязане на месо. Забеляза храната и напитката под тях. Щеше да ги нареди след малко. Първо искаше да приготви нея. Той сложи найлоновите чорапи до нощницата и после извади ножа от опаковката. Прокара палец по ръба. Беше много остър и го чувстваше удобно в ръката си. Острието беше ламинирано със сто редуващи се пласта твърда и мека стомана и можеше да разреже почти всичко.

Ваня изведнъж помръдна. Не много, но достатъчно, за да разбере, че тя е в съзнание. Време беше за следващата стъпка, която включваше риск.

Той искаше Ваня сама да облече нощницата. Може би не доброволно, но държеше да я види да го прави.

Едвард започна, като завърза левия й крак с нова кабелна стяжка. Имаше съпротива, но той действа твърдо и скоро свърши работата. Реши да използва найлоновите чорапи по-късно. Това щеше да бъде втората стъпка. Седна до нея на леглото. Старите пружини изскърцаха. Леглото беше удобно и меко от годините. Това обаче нямаше значение. Ваня нямаше да спи на това легло.

Хинде взе ножа и сряза въжето, с което беше завързан кафявият чувал на главата и горната част на тялото й. Хвана дъното на чувала и го смъкна с едно-единствено рязко движение. Сега можеше да вижда лицето и русата й коса. Ваня беше в съзнание. Едвард я погледна с интерес. Сребристото тиксо, залепено на устата й, малко изкривяваше формата на лицето й, но тя беше красива. Косата й бе разрошена и лицето й беше зачервено от борбата, но очите й блестяха.

– Здравей, Ваня – рече той. – Казах ти, че ще се срещнем пак.

В отговор тя издаде гневен звук и се огледа наоколо, опитвайки се да разбере къде се намира. Хинде се наведе и погали косата й, нежно опитвайки се да я приглади. Ваня се помъчи да блъсне ръката му, като тръсна глава назад и после напред. Той я сграбчи за косата, за да й попречи да се движи, и се наведе още по-близо до нея.