Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Полицаите бързо усвояват таланта да не обръщат внимание на трудните заподозрени и свидетели и Силвърмън почти не обърна внимание на хленченето на Пийс.

— Кахил — каза Силвърмън, като се обърна отново към свещеника. — И какво, мислите, означава това в нашия случай?

— Кахил притежава небостъргачи из целия град. Питах се дали маршрутът, по който ще откарате вашия свидетел в съда, ще мине край някой от тях.

— Възможно е.

— Значи, на покрива на един от тях може да има снайперист. — Преподобният се усмихна. — Всъщност, не се сетих сам за това. Видях го веднъж в един телевизионен сериал.

По гърба на Силвърмън полазиха студени тръпки.

Снайперист?

Той вдигна очи от уличката. На стотина метра имаше небостъргач, от чийто покрив един снайперист имаше отлична видимост за изстрел към товарната рампа, където Силвърмън, свещеникът, Пийс и двамата въоръжени полицаи стояха в момента. Твърде възможно беше сградата да принадлежи на Кахил.

— Вътре! — извика той. — Веднага.

Всички бързо се вмъкнаха в коридора, който водеше към ареста и бодигардът на Пийс затръшна вратата след тях. С разтуптяно сърце от мисълта каква беля можеше да стане, Силвърмън вдигна слушалката на телефона, който се намираше на бюрото, обади се на капитана и му разказа теорията на свещеника.

— Ясно, разбирам — каза капитанът. — Стрелят по тайната квартира, за да разкарат Пийс оттам, предполагайки, че ще го докарат тук и после изпращат стрелец на небостъргача. Ще изпратя един от тактическите екипи да го претърси. Хей, доведи този свещеник, когато вкарате Пийс в ареста. Независимо дали е прав или не, искам да му благодаря.

— Дадено. — Детективът се подразни, че началникът му явно харесва тази идея повече от анаграмите, но в този момент беше готов да приеме всяка теория, само и само Пийс да останеше жив.

Докато чакаха в слабо осветения коридор да изпразнят ареста, слабият, със сплъстена коса Пийс започна отново да се оплаква и да каканиже.

— Искаш да кажеш, че там е имало стрелец, а вие, мамка му, изобщо не сте знаели и, по дяволите… о, съжалявам за езика, отче… Слушайте, задници такива, аз не съм заподозрян, аз съм звездата на това шоу, без мен…

— Млъкни, дявол да те вземе! — изръмжа Силвърмън.

— Не можеш да ми говориш така!

Мобилният телефон на Силвърмън иззвъня и той се дръпна настрани, за да говори.

— Ало?

— Слава богу, че вдигна. — Стив Новески говореше задъхано. — Къде е Пийс?

— Ей тук, пред мен — каза Силвърмън на партньора си. — Нищо му няма. Един тактически екип претърсва съседната сграда за стрелци. Какво става?

— Къде е преподобният? — попита Новески. — Не се е подписал на излизане от управлението в журнала в приемната.

— Тук е с мен.

— Слушай, Майк, мислех си… ами ако ТИ не е оставил съобщение от Библията?

— Кой тогава го е направил?

— Ами ако е бил самият наемник? Онзи, когото Дойл е наел.

— Убиецът? Че защо да оставя указание?

— Не е указание. Помисли си. Сам е написал това нещо от Библията и е оставил бележката близо до трупа, сякаш самият ТИ я е оставил. Убиецът е наясно, че ще потърсим свещеник, който да ни помогне да разгадаем — но не кой да е свещеник, а онзи, който е в най-близката до управлението църква.

Мислите на Силвърмън бързо стигнаха до логичното заключение. Наемникът на Дойл убива свещеника и съпругата му в лятната им вила край езерото, а после се преоблича като свещеник. Всъщност, спомни си той, преподобният едва успя да намери Библия и очевидно не знаеше, че крушката на настолната му лампа е изгоряла. Всъщност, цялата църква беше пуста и потънала в прах.

Той продължи да следва логическото развитие на събитията: хората на Дойл обстрелват тайната квартира и ние водим Пийс тук, а в същото време се появява преподобният с някаква история за алчност и някакъв строителен предприемач и снайперист само и само за да се доближи до Силвърмън… и до Пийс!

Изведнъж разбра: Нямаше никакво тайно съобщение. „Той е на път. Внимавайте — Лука 12:15“ Този текст беше безсмислен. Убиецът би могъл да напише в бележката който и да е пасаж от Библията. Целта беше полицията да се свърже с мнимия свещеник и да осигури на човека достъп до ареста по същото време, когато Пийс е там.

И аз го заведох право при жертвата му!

Като пусна телефона и извади пистолета си от кобура, Силвърмън хукна по коридора и се хвърли върху свещеника. Мъжът извика от болка и изпъшка, когато при падането остана без въздух. Детективът притисна пистолета си във врата на наемника.