Получи няколко имена: Боб , Том , Дон … и десетки думи: газ , сопа , пас … 5 5 Тук има игра на думи: в оригинала от първите букви на думите имената се получават, но при българския превод — не — бел.пр.
Е, Том можеше да се отнася за Томи Дойл. Но Силвърмън не успя да открие друг ясен смисъл в думите или коя да е комбинация от тях.
Какви други шифри можеше да използва?
Опита един очевиден: да определи число за всяка буква, А да е равно на 1, Б на 2 и така нататък. Но когато приложи тази формула, единственото, което получи, бяха листи със стотици случайни цифри.
Безнадеждно, помисли си той. Все едно се опитваше да налучка парола за компютър.
После се сети за анаграмите — там буквите на дадена дума или фраза се пренареждаха, за да образуват други думи. След кратко търсене в мрежата откри сайт с генератор на анаграми — софтуерна програма, която даваше възможност да набереш дума и след няколко секунди програмата избълваше всички анаграми, които можеха да се съставят от нея.
Часове наред Силвърмън набираше думи и комбинации от думи в пасажа и проучваше резултатите.
В шест сутринта, съвсем изтощен, Силвърмън се канеше да се откаже и да си легне. Но докато подреждаше разпечатките на анаграмите, които беше свалил, погледът му случайно се спря на една — анаграмите, получени от думата „имота“ (possessions) : open , spies , session , nose , sepsis …
„Сепсис“ — зачуди се той на глас. Това му звучеше познато. Провери значението на думата. Инфекция. Като отравяне на кръвта.
Беше убеден, че е попаднал на нещо и възбуден, започна да разгръща останалите листи. Видя, че в „алчност“ (greed) се съдържа „доктор“ (dr.) .
Да!
А от думата „пазете“ (guard) се беше получило „дрога“ (drug) .
Чудесно, триумфално си помисли той. Всичко е ясно! Детектив Майк Силвърмън отпразнува своя успех, като заспа на стола.
Събуди се час по-късно, ядосан от досадния шум от ауспуха на някакъв мотор, пърпорещ съвсем наблизо. Миг по-късно разбра, че звукът всъщност е бил от собственото му хъркане. Детективът затвори пресъхналата си уста, трепна от болката в гърба и се надигна. Като масажираше схванатия си врат, Силвърмън с клатушкане се качи до спалнята на горния етаж. Остана заслепен от слънчевата светлина, която нахлуваше през френските прозорци.
— Стана ли вече? — сънено попита жена му от леглото и хвърли недоволен поглед към измачканите му панталони и риза. — Рано е.
— Спи — каза той.
Взе набързо душ, облече се и потегли към управлението. В осем часа беше в кабинета на капитана. Партньорът му Стив Новески бе до него.
— Разгадах го — обяви Силвърмън.
— Какво? — раздвижи масивната си челюст оплешивяващият му началник.
Новески успя само да повдигнати веждите си — току-що беше пристигнал и все още не бе чул теорията на Силвърмън.
— Съобщението, което получихме от мъртвия ТИ… как Дойл ще пречука Пийс.
Капитанът беше чул за библейския пасаж, но не му отдаде голямо значение.
— И как — скептично попита той — ще стане това?
— Доктори — обяви Силвърмън.
— О!
— Смятам, че ще използва доктор, за да премахне Пийс.
— Продължавай.
Силвърмън му разказа за анаграмите.
— Като при кръстословиците?
— Нещо подобно.
Новески замълча, но си личеше, че се отнася скептично към тази идея.
Капитанът сбърчи продълговатото си лице.
— Задръж малко. Нека да си представим нашия ТИ. Той е с прерязано гърло и в това състояние си играе на игрички с думи ?
— Много често е почти невъзможно да разберем колко странно действа умът, какво вижда, какво може да измисли…
— Странно — промърмори капитанът. — Звучи малко… каква беше думата, съчинено, разбираш ли какво имам предвид?
— ТИ е трябвало да ни предаде съобщението и в същото време да го направи така, че Дойл да не разбере какво е знаел, но пък ние да се досетим.
— Знам ли? — поклати невярващо глава капитанът. Силвърмън заобяснява, че Томи Дойл често е плащал огромни суми на умни наемници, които се дегизирали, за да могат да се приближат достатъчно до нищо неподозиращите жертви. Силвърмън предположи, че убиецът ще купи или ще открадне бяла лекарска престилка, ще се снабди с фалшива служебна карта и стетоскоп или с нещо, което лекарите в днешно време носят. След това с още няколко от хората на Дойл ще симулират опит за покушение срещу Пийс — в тайната охранявана квартира трудно можеха да се доберат до него, но съществуваше възможност да го наранят.
Читать дальше