Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Вече го направих. Капитанът ми обясни.

Силвърмън се канеше да затвори, когато погледна към часовника. Беше обяд, време да застъпи втората смяна.

— Обясни ли ситуацията на персонала от втората смяна?

— О, забравих. Ей сега ще го направя.

Силвърмън затвори разгневен. Трябваше ли той да мисли за всичко?

Беше тръгнал към вратата, за да отиде в приемната на ареста и да посрещне Пийс и неговия бодигард, когато телефонът иззвъня. Дежурният в приемната го уведоми, че има посетител.

— Преподобният Лансинг. Каза, че е наложително да ви види. Държеше да ви предам, че е разгадал съобщението. Вие ще разберете какво има предвид.

— Идвам веднага.

Силвърмън се намръщи. Още щом разбра значението на пасажа сутринта, детективът беше решил да се обади на свещеника и да му обясни, че вече нямат нужда от помощта му. Но забрави да го направи. Мамка му… Е, щеше да направи нещо хубаво за този човек — може би да дари известна сума за църквата или да заведе преподобния на обяд в знак на благодарност. Да, обядът щеше да свърши работа. Можеха да поговорят за полицейските сериали по телевизията.

Детективът се срещна с преподобния Лансинг в приемната. Силвърмън го поздрави и веднага забеляза колко изтощен изглеждаше той.

— Успяхте ли да поспите снощи?

— Не — засмя се свещеникът. — Както изглежда, вие също.

— Елате с мен, преподобни. Разкажете ми какво открихте.

Силвърмън поведе Лансинг по коридора — все пак реши да чуе какво има да му каже свещеникът. Нямаше да му навреди.

— Мисля, че открих отговора.

— Продължавайте.

— Е, мислех си, че не трябва да се ограничаваме само до стих петнайсети. Той всъщност е нещо като увод към притчата, която следва. Мисля, че това е отговорът.

Силвърмън кимна, като си спомни какво беше прочел в Библията на Новески.

— Притчата за фермера?

— Точно така. Исус разказва за богат фермер, който имал добра реколта. Той не знае какво да прави с житото в повече. Мисли, че ще построи по-големи хамбари и предполага, че през остатъка на живота си ще се радва на онова, което е направил. Но това, което се случва, е че Бог го поразява, защото е алчен. Той е материално богат, но духовно беден.

— Дотук добре — каза Силвърмън. Все още не виждаше очевиден отговор на загадката.

Преподобният усети смущението на полицая.

— Основната идея на пасажа е алчността. И аз си мисля, че най-вероятно това е ключът към онова, което онзи беден човек се е опитвал да ви каже.

Стигнаха до входната рампа към ареста и се присъединиха към въоръжения полицай, който очакваше пристигането на бронирания автомобил с Пийс. Силвърмън научи, че всички арестанти са прехвърлени в автобуса, който щеше да ги откара в градския затвор.

— Кажи им да побързат — нареди Силвърмън и се обърна към свещеника, който продължи да обяснява.

— Затова се запитах какво представлява алчността в наши дни? И стигнах до извода, че това са Енрон, Тайко, изпълнителните директори, интернет богаташите… И Кахил индъстрис.

Силвърмън кимна бавно. Робърт Кахил беше бивш собственик на огромен аграрнопромишлен комплекс. След продажбата на тази компания, той се беше насочил към бизнес с недвижимо имущество и беше построил десетки сгради в окръга. Преди няколко дни точно този човек беше обвинен в укриване на данъци и игра на борсата с използване на вътрешна поверителна информация.

— Преуспял фермер — започна да разсъждава на глас Силвърмън. — Спохожда го неочакван късмет, а после неприятности. Разбира се. Точно като в притчата.

— И става още по-интересно — развълнувано обяви свещеникът. — Преди няколко седмици във вестника имаше статия — опитах се да я намеря, но не успях — за Кахил. Мисля, че редакторът беше цитирал няколко пасажа от Библията за алчността. Не помня кои точно, но съм готов да се обзаложа, че един от тях беше Лука 12:15.

Застанал на товарната рампа на входа, Силвърмън наблюдаваше как пристига колата с Ранди Пийс. Докато бронираният автомобил обръщаше, детективът и охраняващият полицай се огледаха внимателно наоколо за някакви признаци за заплаха. Всичко изглеждаше чисто. Детективът почука по задната врата и свидетелят и бодигардът му бързо излязоха и поеха по рампата. Автомобилът потегли.

Пийс веднага започна да се оплаква. Беше леко порязан по челото, а бузата му беше насинена, но той стенеше така, сякаш бе паднал от стълбите от втория етаж.

— Искам веднага да ме прегледа лекар. Виж тази рана. Вече е инфектирана. Слушай какво ти казвам! А рамото направо ме съсипва. Какво трябва да направи човек, за да се отнасят добре с него тук?