Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Дишайки тежко в есенната горещина, репортерът тръгна приведен през тревата. Спря до сградата, надникна през страничния прозорец и видя, че Алтман е застанал над сандък за въглища в дъното на гаража, държи нещо в ръце и се взира в него.

Идеално, помисли си Уолъс и като пъхна ръка в джоба си се прокрадна до отворената врата, откъдето щеше да има безпрепятствен поглед към мишената.

Детективът беше открил нещо в портфейла на Дезмънд — една визитка — и се взираше в нея, когато чу зад себе си как някаква суха клонка изпращя. Обърна се стреснат. В рамката на вратата се очертаваше мъжки силует. Ръцете бяха вдигнати на височината на гърдите.

Заслепен от струящата светлината, Алтман изкрещя:

— Кой си?

В помещението проблесна светкавица.

Детективът залитна назад, опитвайки се да извади пистолета си.

— По дяволите! — прозвуча глас, който му се стори странно познат.

Алтман присви очи и се взря в светлината, идваща откъм вратата.

— Уолъс! Кучи сине! Какво, по дяволите, правиш тук?

Репортерът се намръщи и вдигна фотоапарата, който държеше. Изглеждаше точно толкова ядосан, колкото и Алтман.

— Опитвах се да направя актуална снимка на момент от работата ти. Но в последния момент ти се извъртя и провали всичко.

— Аз ли провалих всичко? Казах ти да не идваш. Не можеш… — Алтман се задъха от ярост.

— Първата Поправка ми дава право да съм тук — повиши още повече глас репортерът. — Свободата на печата.

— Аз пък имам право да пъхна нахалния ти задник в затвора! Това е местопрестъпление!

— И точно затова искам да направя необходимите снимки — каза репортерът нацупено. После сви вежди — Каква е тази миризма?

Фотоапаратът се отпусна в ръцете му, а дишането му се учести. Изглежда му се гадеше.

— Това е Дезмънд — кимна Алтман към ъгъла. — Някой го е убил. В сандъка за въглища е.

— Убит? Но това означава, че не той е убиецът.

Алтман грабна радиостанцията си и кресна на Рандал:

— Имаме си посетители тук отзад.

— Какво?

— В гаража сме.

Младият полицай се появи след минута на бегом и хвърли презрителен поглед към Уолъс.

— Ти пък откъде се появи?

— Как можа да го пропуснеш? — сопна се Алтман.

— Той не е виновен — каза репортерът, като потръпна от миризмата. — Оставих колата нагоре по пътя. Какво ще кажете да излезем на чист въздух?

Все още ядосан, Алтман изпита перверзно удоволствие от притеснението на репортера.

— Би трябвало да те хвърля в затвора.

Уолъс задържа дъха си и пристъпи към сандъка за въглища, като насочи фотоапарата към трупа.

— Дори не си помисляй! — изръмжа Алтман и издърпа репортера навън.

— Кой го е направил? — попита Рандал, като кимна към тялото.

Детективът не сподели, че за момент се беше усъмнил в самия Гордън Уолъс, но точно преди инцидента с фотоапарата беше открил потресаваща улика за това кой е вероятният убиец на Дезмънд и на двете жени. Той показа визитката.

— Намерих това върху тялото.

На визитката пишеше „Детектив Робърт Флечър. Полицейско управление Грийнвил“.

— Боб? — прошепна шокиран Рандал.

— И на мен ми е трудно да го повярвам — промърмори бавно Алтман, — но когато бяхме в офиса, той дори не спомена, че е чувал за Дезмънд.

— Така е.

— А освен това — продължи той, като кимна към чука — Боб си има хоби, нали помниш. Работи с метали. Този чук може и да е негов.

Рандал погледна притеснено към оръжието на убийството.

Това предателство накара сърцето на Алтман да забие бясно.

Започна да разсъждава какво трябва да се е случило. Флечър нарочно е потулил случая — тъй като самият той е убиецът — и вероятно е унищожил всякакъв доказателствен материал. Самотник с поредица от кратки, но трудни връзки, обсебен от жестокостта, военната история, артефакти, преследване… Беше ги излъгал, че не е чел романа — ползвал го е като модел за убийствата на тези жени. След убийствата Дезмънд е прочел книгата, подчертал е пасажите и като добър гражданин се е свързал с отговарящия за случая полицай Флечър, който се оказва не кой да е, а самият убиец.

Сержантът го убива, изхвърля тялото му тук и унищожава компютъра на библиотеката. И, разбира се, не полага никакви усилия да проведе разследване на вандализма.

Изведнаж друга мисъл стресна Алтман и той се обърна към помощника си:

— Къде беше Флечър, когато тръгна от офиса? Видя ли го в управлението?

Докато оглеждаше високата трева, детективът разкопча кобура си. Чудеше се дали сержантът не ги е проследил дотук с намерението да ги убие. Флечър беше първокласен стрелец.