Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Вече беше събрал камъните от едно място по-нагоре по устието, където беше оставил и текста на образеца. Този път моделът беше Вирджиния Улф. Самоубила се, защото била бездетна, лишена от реализация, жертва на депресии, и нямала представа как да бъде истинска съпруга. Вероятно и лесбийка, което я правеше още по-подходяща.

После напълни джобовете на Джазмин Бъртън с камъни и я откара с колата до една отбивка при устието, където я остави да я повлече отливът. Хайде да видим как ще се преструват, че и това е нещастен случай. Падаше ѝ се, след като дрънкаше тези глупости за жени, които трябва да бъдат предпазвани от мъжете. Жените трябваше да се научат как да се държат.

Мислеше си, че онова, което върши, се отличава със своя красота. С елегантност. Никой не съчувстваше искрено на самоубийците, независимо от лигавите коментари, които се правеха публично, защото хората искаха да се представят като чувствителни и загрижени. Най-често чувствата, които те будеха у хората, бяха презрение или гняв. Презрение към хора, оказали се прекалено слаби, за да застанат лице в лице с проблемите си. Гняв заради егоизма, който им е попречил да помислят за мъката, която ще причинят на хората, които оставят след себе си. Затова, когато се стараеше заслужената им смърт да изглежда като самоубийство, той ги осъждаше да загубят окончателно уважението на хората. Да изгубят стойност. Никой нямаше да приема сериозно мненията им, след като тези жени бяха избрали такъв лесен и егоистичен изход.

Бавно, но сигурно той се доближаваше до целта си. Просто му се искаше да ускори процеса. Искаше да види свят, в който жените са научили урока си и се държат подходящо. Това беше единственото, което искаше. Свят, в който жени като Сара никога не биха…

Той си удари плесница. Трябваше да бъде по-силен. Нямаше да мисли за онова, което бе направила Сара. Мъката от нейната измяна си оставаше толкова силна, че сякаш нажежена до червено игла се забиваше в плътта му. Нямаше да мисли за извършеното от нея. Вместо това щеше да се съсредоточи върху онова, което деянието ѝ го бе накарало да разбере — че е крайно време някой да се противопостави на тези жени.

Да им се противопостави и да спечели.

Здравият разум трябваше да подтикне Пола да си затваря устата, докато Карол не отвори темата. Но за нея здравият разум никога не беше на първо място, когато ставаше дума за бившата ѝ шефка. Веднага щом отговори на повикването, Пола каза:

— Моите поздравления. Тони ни каза, че си се отървала вчера.

— Не се обаждам по този повод — тонът ѝ беше леден. Разговорът не започваше добре.

— Не, разбира се, съжалявам, аз…

— Би ли искала да работиш отново с мен?

Водовъртеж от всевъзможни мисли се завихри в тавата на Пола.

„Да! Как? Къде? Какво ще правим? Нещо съмнително има в тази работа…“

— Не разбирам — каза тя.

— Това не е подвеждащ въпрос, Пола — заговори по-меко Карол. — Би ли дошла да работим отново заедно?

— Разбира се, че бих дошла. Но как така? Искам да кажа, нали ти напусна работа. Вече не си ченге — искаше ѝ се да може да види лицето на Карол. Нали не беше възможно това да е някаква откачена шега? Или Карол беше решила да работи като частен детектив?

— От днес аз отново съм главен инспектор Карол Джордан. За да си наясно, в случай че си решила, че съм преминала към тъмната страна и ще работя частно.

— Какво? Връщаш се в Брадфийлдската полиция? — Пола чу как гласът ѝ се извисява до писък, но не можа да го овладее. Вчера сутринта Карол бе застрашена от опозоряване. Сега по някакъв начин звездата ѝ се беше издигнала на небосвода.

— Не. Става дума за нова инициатива. Ръководи я Джон Брандън от името на вътрешно министерство. Ще бъдем мобилен екип за разследване на тежки престъпления, на разположение на шест регионални звена, и ще се занимаваме само с убийства и тежки сексуални престъпления. Може и с някой въоръжен грабеж, ако местната полиция закъса, а ние имаме свободно време. Ще бъдем малък екип, работещ при пълно натоварване, като местните ще извършват рутинните операции.

Пола не можеше да си го обясни. „Със сигурност има нещо съмнително.“

— Значи, технически погледнато, аз ще продължа да бъда ченге?

— Цивилен служител на криминалната полиция. Стажът ти остава непрекъснат, годините ти за пенсия продължават да се броят. Просто те прехвърлят към друго подразделение. Нещо като регионален отдел за борба с особено тежки престъпления — засега няма по-подходящо название. Несъмнено някой от шефовете в Уайтхол напъва мозъка си да измисли някакво подходящо съкращение. РОБОТ или някаква подобна глупост. Но ще работим като на свободна практика, със собствен бюджет. Вече няма да имаме разправии с Джеймс Блейк.