Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— Познаваме ли някой, който би могъл да провери вместо нас? — попита Тони.

Двете жени се спогледаха озадачени.

— Не се сещам за никой — каза Пола.

— Аз също. Поне в момента. Не знам къде точно се намират всички хора, с които поддържам връзка в мрежата.

Тони реши да не говори повече по въпроса. Ако Карол искаше да проследи тази възможност, тя щеше да намери контакт с местната полиция. Ако не се озовеше незабавно насред действително разследване. Което беше напълно възможно. Преди той да успее да каже още нещо, Пола трепна.

— Телефонът ми — каза тя и се извърна. После хвърли отново поглед към тях. — Трябва да прекъсвам. Обажда се Карол — и тя изчезна от екрана, оставяйки Тони и Стейси да се взират неуверено един в друг.

— Прати ми всичко, с което разполагаш за онези трима, които си идентифицирала — каза той. — Да видим дали няма да ми хрумне нещо.

— Нали тя беше написала „Собствена стая“? Вирджиния Улф?

— Да. Казва, че една жена има нужда да разполага със собствена стая и доход от петстотин лири годишно, ако иска да бъде писателка. Предполагам, че това е била своеобразна проява на феминизъм за жена от средната класа — каза той.

— Феминизмът на привилегированите — каза Стейси. Той чуваше лекото плъзгане на пръстите ѝ по клавишите. — Това е повече от двайсет и седем хиляди годишно в днешни пари. Не би се справила много добре, ако трябваше да живее от социални помощи.

— Но всички наши жертви са се издържали сами. Не са очаквали мъжете им или държавата да ги изхранват. Били са модерни феминистки — Тони въздъхна. — Питам се дали не си измисляме разни неща, докато се ровим в тези случаи?

Стейси се усмихна. Усмивката ѝ, която се оказа изненадващо чаровна, беше нещо ново за него.

— Има ли значение? Има достатъчно материал, за да си струва да се поровим в тях. А трябва да го направим, защото се налага да се справим с причината.

— И как ще направим това?

Настана дълго мълчание. После Стейси каза:

— Не съм сигурна. Но мисля, че ще разберем, когато стигнем дотам.

Трябваше да се постарае повече, това започваше да му става ясно. Тези жени бяха като някакво чудовище от фентъзи филм. Отрежеш ли една шава, се появяват две нови. Може би сега той долавяше по-ясно развитието на събитията във външния свят. Предполагаше, че докато е живял със Сара, преди тя да подпише собствената си смъртна присъда, не е обръщал чак толкова внимание на онова, което се случваше около него. А може би причината беше в социалните медии, които предоставяха трибуна на всеки, без значение колко откачено е посланието му.

Едно беше сигурно. Ако можеше да се съди по случилото се с Дейзи Мортън, явно щяха да бъдат полагани всякакви усилия, за да бъде случаят представен по начин, абсолютно противоположен на онова, което той искаше да постигне. Как възможно да включиш случайно котлоните на газовата печка и да пъхнеш главата и раменете си във фурната? Беше се вбесил, когато прочете онова интервю със съпруга ѝ. „Дейзи трябва да е ударила главата си, когато е проверявала дали фурната работи“. Просто да не повярваш.

Но в повечето от материалите се съдържаха намеци, че Дейзи Мортън е сложила умишлено край на живота си. Изтъкваше се колко активна е била онлайн и колко критики — напълно основателни според него — беше привлякла към себе си. Ако се четеше между редовете, позицията на медиите застъпваше онова, което той искаше да каже на света — че Дейзи Мортън се е самоубила поради укорите на хората, които ѝ бяха показали колко неправа и глупава е била.

Но той съзнаваше, че трябва да нагнети напрежението. Да предизвика надигането на вълна, която никой да не може да игнорира. И затова предприе следващия си ход малко по-рано, отколкото възнамеряваше, защото Джазмин Бъртън просто постави подходящите карти в ръцете му с този неин малък излет до Девън. Съвсем сама в изолираната си вила. Беше детска игра да изчака тя да се прибере вечерта и да я повали на земята с един удар на кожената палка, която беше купил преди няколко месеца от уебсайт, предлагащ военни принадлежности. Този път нямаше да има толкова голямо значение дали има травми по тялото или не; всякакви следи от удари и синини щяха да бъдат обяснени с това, което ѝ се е случило във водата. Тя беше паднала като отсечена и той преживя няколко напрегнати мига, обзет от опасения, че я е убил преждевременно. Това би провалило плана му; тя трябваше да диша, когато я пусне във водата; необходимо беше да се удави.