Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

После всичко мина смешно лесно. Той се беше появил в уговореното време и тя, разбира се, му предложи чай. Той беше успял да сипе малко ГХБ 7 7 Гамахидроксибутират, или ГХБ, е депресант на централната нервна система. В последно време е известен и като наркотик за изнасилвания; разгражда се бързо и не може да бъде открит в кръвта. — Б.пр. в нейната чаша. Докато чакаше да настъпи ефектът от наркотика, му се наложи да слуша глупостите, които тя дрънкаше. Щом започна да произнася неясно глупавите си думи, той ѝ даде и две хапчета валиум, за да е сигурен, че тя ще остане спокойна и ще се подчинява на нарежданията му; ако направеха токсикологичен анализ при аутопсията и откриеха валиум, щяха да предположат, че го е взела, за да се успокои и да е сигурна, че ще доведе заплануваното докрай.

Когато опиатите подействаха, останалото беше лесно. Найлонова торбичка на главата, газ от котлона, през маркуча от прахосмукачката, и търпение. Тя почти не трепна, когато в дробовете ѝ започна да нахлува газ, да измества въздуха и бавно да я задушава. Той наблюдаваше как найлонът се движи напред-назад като мембрана, докато тя вдишваше и издишваше, докато движението най-сетне спря. Както и при Кейт, той изпитваше удоволствие от съзнанието, че може да спре това, стига да поиска. Насладата беше почти сексуална. Но той беше по-силен, имаше цел и нямаше да допусне срам или съжаление да го отклонят от преследването ѝ.

Провери пулса ѝ, после още веднъж, няколко минути по-късно. Когато се убеди, че тя наистина е мъртва, смъкна торбичката, извади маркуча и отвори всички кранчета на газта. Донесе хавлиени кърпи от банята, намокри ги и ги натъпка около пролуката под задната врата. Постави още зад кухненската врата, преди да я затвори на излизане. Те нямаше да спрат изтичането на газ, но ако имаше такава експлозия, на каквато той се надяваше, останките им щяха да са на подходящо място. Ако пък не се стигнеше до експлозия, щяха да предположат, че са ги избутали при отварянето на кухненската врата.

Намери мобилния телефон на Дейзи в джоба на джинсите ѝ и го свърза със старомодния телефонен секретар, който беше донесъл, а после ги остави близо до печката.

Последното, което направи, преди да напусне къщата, беше да разкъса книгата на Силвия Плат на отделни страници и да ги разпилее в антрето. Не беше експерт, но предполагаше, че една експлозия би ги отвяла в градината. Някои от тях щяха да оцелеят.

После се приготви за дълго чакане. Ако всичко се развиеше според наблюдаваната вече четири пъти от него рутина, никой нямаше да се върне в къщата преди четири часа следобед. До това време къщата щеше да се е напълнила с газ. Когато се появяха децата ѝ, той щеше да набере мобилния телефон на Дейзи, когато те наближат вратата. Това щеше да задейства телефонния секретар, създавайки високоинтензивна волтова дъга, която щеше да е достатъчна, за да се взриви пълното с газ помещение.

Този ден чакането беше почти непоносимо. Можеше просто да остави Дейзи с глава в печката, но изпитваше нужда от нещо по-сензационно, нещо, което не може да бъде пренебрегнато. Тези самоубийства трябваше да бъдат забелязани. Целта беше жените да им обърнат внимание и да си вземат бележка.

Да разберат, че ако станат като Дейзи и Кейт, това няма да свърши добре.

Работата в отдела за борба с особено тежки престъпления под ръководството на Карол Джордан бе поставила Пола твърдо в първите редици на модерната полицейска работа. Но когато ѝ се налагаше да измъква информация от други ченгета, тя беше напълно способна да се връща назад във времето. Затова и беше се уговорила със сержанта от криминалната полиция Франи Райли да се срещнат в една мрачна кръчма, на две преки от сградата на северното подразделение на полицията в Брадфийлд. Кръчмата се състоеше от няколко малки стаички, обзаведени с маси от тъмно дърво и тежки столове. Въпреки че пушенето в кръчмите беше забранено още преди години, Пола можеше да се закълне, че долавя във въздуха острия мирис на застоял тютюнев дим. А мирисът не идваше от нея — преди месец и половина тя беше подменила упорития си навик с пушене на електронна цигара — за голяма радост и облекчение на Елинор.

Поръча си една пинта и седна да чака на една ъглова маса, с гръб към стената. След пет минути в стаичката нахлу един мъж, отговарящ на вид повече на стереотипния образ на злодей, отколкото на полицай. С бичи врат, с нос, белязан със следите от старо, зле зараснало счупване, с деформирани уши с различна големина, той пристъпваше така, сякаш бе постоянно нащрек и очакваше да се наложи да се бие или да бяга. Тъмните му очи проблеснаха, докато се озърташе, после, когато видя Пола, се присвиха в усмивка, придаваща добродушно изражение на пиратската му физиономия.