Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— А къде?

— В участъка на Скенфрит Стрийт. Там третият етаж е свободен, откакто извадиха отново участъка от нафталина. В офисите са прокарани необходимите кабели, но никога не са били ползвани — Брандън се усмихна окуражително.

— Скенфрит Стрийт — повтори Карол мрачно. — Където работи главен инспектор Алекс Фийлдинг, която ме мрази дори повече, отколкото ме мрази Блейк. Фантастично. За последен път бях на Скенфрит Стрийт, когато той — тя посочи с пръст Тони — беше арестуван по подозрение в убийство. Тя ще бъде във възторг от това да бъдем под един покрив с нея, за да ѝ напомняме за най-славния час в кариерата ѝ.

Тони възкликна стреснато:

— Ние?

— А как иначе — Карол извърна очи към тавана. — Изобщо не бих обмисляла това предложение, ако не ми позволят да събера екип на място.

Брандън кимна доволно.

— Да разбирам ли, че това означава „да“?

— Ще ми трябва време да помисля.

Брандън поклати шава.

— Няма такава възможност. На долния етаж съдът вече се подготвя за заседание. Ако ще те измъкваме, това трябва да стане сега.

— Не ти вярвам — каза Тони. — Ако имате достатъчно власт, за да накарате едно обвинение за шофиране в нетрезво състояние да се изпари, би трябвало да имате възможност и да накарате прокуратурата да поиска отлагане на делото — достатъчно дълго, за да може Карол да обмисли това предложение, както трябва.

— Както вече споменах, има още трима души, които ще се отърват от обвинение, за да може освобождаването на Карол от отговорност да изглежда убедително. Затова всичко трябва да стане тази сутрин. Няма време за губене — в гласа на Брандън се долавяха стоманени нотки, лицето му беше безизразно. Това напомни и на двамата, че въпреки своята радушност той беше способен да бъде крайно неотстъпчив. Бяха виждали тази неотстъпчивост да работи в тяхна полза; не беше приятно сега тя да е насочена към тях.

Карол умееше да прецени кога е победена.

— Само още нещо — каза тя, признавайки поражението си. — И това може да реши въпроса. Очевидно е, че над нас ще има някакво ръководство. Пред кого ще отговарям за решенията си?

— В крайна сметка пред Министерство на вътрешните работи. Засега, докато организираме нещата и наблюдаваме как всичко ще се развие на практика, аз ще бъда надзорник от тяхно име. Началниците на отделните полицейски подразделения ще трябва да се обръщат към мен.

Този път всички се усмихнаха. Облекчението беше осезаемо. Карол си пое дълбоко дъх и изправи рамене.

— Като се има предвид каква е алтернативата… кога започвам работа?

Брандън стана и ѝ протегна ръка през масата.

— Удобно ли ти е утре сутрин?

Карол стисна ръката му.

— В колко часа?

— Ще те чакам там в девет — каза Брандън. — Не ме разочаровай, Карол. Много неща зависят от това.

Бузите ѝ заруменяха.

— Вече няма да разочаровам никого, Джон — тя посочи с глава към Тони. — Той все говори за изкупление и реабилитация. Ще се опитам да докажа, че и двамата сте били прави.

След Кейт Ролинс той изпита странна смесица от триумф и нервно напрежение. Наслаждаваше се скришом на онова, което само той знаеше, доволен, че е предприел първата стъпка от мисионерското си начинание. Но вечер, когато затвореше очи, го обземаше тревога. Беше постъпил като властелин на живота и смъртта. Неговото лице беше последното, което бе видяла Кейт Ролинс. И все пак чувстваше как през тялото му преминава тръпка на тревога, подобна на тръпката, която чувстваш в ръцете си, когато работиш с бормашина. Щеше ли това да му се размине, беше ли успял да направи така, че да му се размине? Но с минаването на дните, когато стана ясно, че всички са убедени, че тя се е самоубила, той започна да се успокоява.

И подготовката за следващата му помагаше да си възвърне спокойствието. В краткия списък на номинираните от него бяха попаднали три жени и той започна да ги следи винаги, когато това беше възможно. Този път образецът беше Силвия Плат. Знаеше от самото начало, че задачата крие предизвикателство. Плат се беше задушила с газ, но това е било преди времето на природния газ. По онова време за печките и домашното отопление е бил ползван отровният въглищен газ. Хората слагали тавите си във фурните, пускали газта и умирали. Доколкото е известно, безболезнено. Но ги е убивал самият газ.

В неговия случай това нямаше да стане толкова лесно. Но той обмисляше въпроса от доста време, и след като изпробва редица различни идеи, най-сетне си беше изградил план. Дейзи Мортън беше публична личност. Затова той се престори на журналист от женско списание. Идеята беше, че щял да пише материал, озаглавен „У дома с Дейзи Мортън“. Винаги си струваше да се възползваш от суетата им.