Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Никога не беше преставал да се възхищава на стремежа ѝ към справедливост. Колкото и мрачни да бяха времената, той я тласкаше напред. Спомни си как един шотландец, негов приятел, описваше собствения си народ като „хора, които вместо да бягат от пушките, тичат право към тях.“ Ако това беше така, кръвта, която течеше в жилите на Карол, трябваше да е с десен на шотландско каре. Но той се надяваше тя освен това да е и недосегаема за куршумите.

От пръв поглед си личеше, че това е новосъздаден отдел, мислеше Карол. Бяха познати лица, но по тях беше изписана нова решителност. Въпреки годините, прекарани в служба, те излъчваха някаква бодрост и готовност, като че ли мускулите им бяха напрегнати като на атлети пред старт. Изглеждаха така, като че си бяха отспали, свежи след душа, сменили сутринта дрехите си — беше ѝ ясно, че това състояние няма да се задържи дълго, когато случаите започнат да се трупат. Като изключим Карим Хусаин, тя познаваше и силните им страни, и слабостите им; знаеше как да извлече най-доброто от онова, което те предлагаха с участието си в екипа. Тони беше прав, като твърдеше, че има хора, които искаха да ги видят да се провалят. Но тя вярваше, че тези хора тук имаха достатъчно способности, за да не допускат провал.

Пола беше последната, която се откъсна от лъскавата, нова кафе машина.

— Ако всичко се издъни, можем да отворим кафене — каза тя, като се тръсна на един стол край масата.

— Добре е да се знае, че имаме алтернатива — каза Карол. — Е, кой ще започне?

Заговори Кевин, описвайки накратко пътуването си до Съндърланд.

— Категорично отпада — беше заключението му. Историята на Алвин беше почти същата, с малки вариации, и Карол помоли Карим да опише разпита, който бяха провели в Рочдейл. Момчето трябваше да свикне да се справя само. След това всички изглеждаха малко разочаровани, но Карол се насили да говори бодро, обръщайки се към Пола.

— Как се справи ти?

— Добрата новина е, че не личеше нито една от жените, с които разговарях, да има суицидни мисли — отвърна тя. — Но пък и онези, които вече са мъртви, сигурно също не са имали, след като в действителност не са се самоубили. Както и да е, когато разговарях с тях в по-големи подробности за повода, довел до пороя от гадости, който ги е залял, ми се стори, че само две от тях отговарят на модела в съответствие с поясненията на Тони. Искам да кажа, ако се вземе предвид естеството на нещата, които са казали и които са предизвикали охулването. Трите жени, чиято смърт разглеждаме, са застанали открито на феминистки позиции и директно са критикували мъже за тяхното поведение. Изказванията на някои от жените, с които разговарях, като Шакила и Максин, не са били дотолкова фокусирани в тази насока. Затова и те не са събудили интереса на нашия човек.

Тя отвори бележника си.

— От друга страна, Зуи Брустър, която живее в Норич, е писателка, проявила неблагоразумието да заяви, че някои компютърни игри насаждат у момчетата омраза и презрение към жените. Урсула Ферман е блогър, журналист и дизайнер на уебсайтове, и напоследък пише за обичайния сексизъм в сапунените сериали и вредата, която той нанася на самооценката на младите жени и на начина на мислене на младите мъже. И двете са станали обект на атаки от тролове, които по характер и обем са подобни на тези, които са понесли нашите жертви. Ако той се придържа постоянно към един и същи критерий, както, честно казано, правим и ние, мисля, че това са най-вероятните мишени понастоящем. Но какво можем да направим в случая — това вече е друг въпрос. Тъй като не знаем как той стига до жертвите си, не виждам как бихме могли да ги защитим.

— Не можем — каза Тони. — Дори ако им кажем, че са изложени на опасност. Защото, както сама казваш, нямаме представа по какъв начин успява да се добере до тях. И въпросите, към които постоянно се връщам, са: защо точно това, защо сега, защо тук? А отговори нямам. Нито един.

Лицата на всички помръкнаха. Карол забеляза, че изключение правеше единствено Стейси. Лицето ѝ беше непроницаемо, както често се случваше, но в никакъв случай не изглеждаше потисната.

— Стейси, имаш ли какво да ни кажеш?

Стейси отвори лаптопа си и огледа насядалите около масата. По всичко личеше, че едва се удържа да каже нещо, което би привлякло вниманието на всички.

— Името му е Матю Мартин — тя направи някакви сложни движения с мишката и интерактивната бяла дъска на стената зад гърба ѝ оживя. На нея се виждаше шофьорска книжка със снимка на светлокестеняв мъж с голяма брада. — Роден е през 1975 година в Брадфийлд. Строителен инженер е, специализиран в строеж на мостове и живее тук — едно кликване и образът на стената се смени; сега се виждаше малка тухлена къща, издигаща се самотно на края на някакво стърнище — в Лестършър. Къщата се намира много близо до магистралата, така че той лесно може да тръгне на път из страната.