Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Стейси ги оглеждаше един по един.

— Пристигнал е снощи. Според данните от кредитната му карта е отседнал в мотела зад гарата. Проверих сведенията, които имам за него, и установих, че това отговаря на досегашния му модел на действие. Предполагам, че при първите си пътувания до местата, където са живели жертвите, преда убийствата, ги е следил. И всеки път е нощувал в някой евтин мотел. Доколкото мога да преценя, спи на такива места и когато пътува по работа. Не е екстравагантен, въпреки че печели достатъчно, за да си позволи нещо по-добро.

— Има ли нещо, което да не знаеш за този тип? — попита Алвин.

Стейси хвърли поглед към Тони.

— Не знам единствено най-важното — отвърна тя и за първи път тази сутрин гласът ѝ прозвуча неуверено. — Не знам защо той прави това, не знам какви са плановете му и не знам как да го спрем.

Тони кимна леко в знак на одобрение.

— Никой от нас не знае тези неща, а ти правилно подчерта, че в случая те са ключови. Но ето какво ще можем да направим благодарение на работата, която Пола е свършила вчера. Знаем, че тук, в Брадфийлд, живее една жена, която отговаря на същите показатели, на които са отговаряли жените, които вече е убил. Наясно ли сме дали вече е предприел нещо, Стейси?

Пръстите ѝ вече летяха по клавишите, погледът ѝ се плъзгаше по екрана. Тялото ѝ оставаше абсолютно неподвижно; сякаш ръцете ѝ бяха отделни живи същества, прикрепени, но не и неразривно свързани с нея.

— Ако се съди по това, което виждам, все още не — каза тя бавно. — Но това не означава, че не се е активирал. Може да се придържа към странични улички, където няма камери за автоматично разпознаване на регистрационни номера. А може част от номера му да е замазан с нещо и затова камерите да не го разпознават.

— Добре — каза решително Карол. — Кевин, ти си с мен. Отиваме в мотела. Ако е там, прибираме го и го довеждаме тук. Стейси, оставаш при мониторите и ни уведомяваш, ако се покаже някъде. Карим, натискаш онези от телефонната компания — тя замълча и се смръщи, вниманието ѝ се отклони за миг поради надигналата се остра нужда от алкохол.

— Урсула Форман — подсказа Пола.

— Да, разбира се. Пола, вчера си разговаряла с нея, тя познава гласа ти. Вземи Алвин със себе си. Разговаряйте с нея, останете при нея, докато не го заловим. О, Карим, още нещо. Веднага щом можеш, се свържи с местната полиция и им кажи да наминат покрай дома му, за да не се окаже, че той си е вкъщи и играе компютърна игра, а най-добрият му приятел е взел назаем колата, за да дойде в Брадфийлд. Да не го сплашват, просто да хвърлят набързо едно око, нали?

— Ами аз? — попита жално Тони.

Карол го изгледа объркано, почти като че ли беше забравила, че е тук.

— Можеш да останеш тук със Стейси и Карим или да дойдеш с мен и Кевин — отвърна тя, вземайки палтото си. — Да тръгваме, вече не можем да си позволим да рискуваме. Разполагаме само с косвени улики, затова си дръжте очите отворени за всяко нещо, което можете да определите като „несъответствие“ — тя направи няколко крачки, после отново се обърна. — И още нещо, Стейси…

— Да?

— Изпрати снимката от шофьорската книжка на всички от екипа, може ли?

Всички се раздвижиха, разменяха откъслечни фрази, насочиха се към вратата и изчезнаха, както се разпиляват птици, когато чуят изстрел. В помещението отново се възцари мълчание, като изключим тихия шепот от пръстите на Стейси, танцуващи по клавиатурата. Карим се покашля. Тя вдигна очи към него. Лицето ѝ беше безизразно.

— Никога не са ми възлагали такава задача. Кош да търся в Лестър?

Стейси се позамисли. Не ѝ се искаше да издава собствената си неопитност в тази област.

— Бих избрала номера на централата и бих потърсила дежурния инспектор за района, в който живее нашият човек — каза тя бавно. — Мисля, че няма проблем да помолим някой от униформените колеги да свърши тази работа. Не искаме от тях да извършат арест. Просто да почукат на вратата и когато той отвори, да измислят някаква история, че в района е бил извършен обир или нещо подобно.

Той се ухили, видимо облекчен.

— Благодаря. Наистина, тук е все едно те хвърлят да плуваш в дълбокото.

„Бог да му е на помощ, ако мисли, че това е дълбокото.“

— Ще се научиш — каза тя и се обърна отново към мониторите. Къде, по дяволите, беше Матю Мартин?

— Включваш лампата и сирената — каза Пола, докато закопчаваше предпазния колан. — И не ги изключваш, докато не ти кажа — тя форсира двигателя и се упъти към изхода, докато Алвин се занимаваше с лампата и сирената на немаркираната полицейска кола.