Даниъл Силва: Черната вдовица

Невероятните служители на Медицинския център „Хадаса“ ми позволиха да се разхождам из болницата от хеликоптерната площадка на покрива до новите модерни стаи доста под земното равнище. Д-р Андрю Пейт, видният анестезиолог, ми помогна да спася живота на терорист при далеч не идеални обстоятелства. Благодарение на експертното му обучение сега имам усещането, че мога да се справя с пневмохемоторакс.

Чувствам се задължен до живот на Дейвид Бул, който, за разлика от измисления Габриел, наистина е един от най-добрите реставратори на произведения на изкуството в света. Сърдечни благодарности на юридическия ми екип, Майкъл Гендлър и Линда Рапапорт, за подкрепата им и мъдрите им съвети. Луис Тоскано, моят скъп приятел и дългогодишен редактор, направи безброй подобрения на ръкописа ми, а моята лична коректорка с орлов поглед Кати Кросби се погрижи в текста да няма правописни и граматически грешки.

Ние сме благословени с много приятели, които изпълват живота ни с любов и смях в критични моменти през годината на написване, особено Бетси и Андрю Лак, Карин и Джеф Цукер, Нанси Дубак и Майкъл Кизилбаш, Пийт Уилямс и Дейвид Гарднър, Елза Уолш и Боб Удуърд. Също така специални благодарности на Дебора Таймън от „Ню Йорк Янкис“ за това, че пое риска да ползва непроверен десничар с болно рамо. За протокола — не отбелязах точка.

Консултирах се със стотици книги, статии във вестници и списания и интернет сайтове, докато подготвях този ръкопис, но те са прекалено много, за да ги изброя тук. Ала ще направя пропуск, ако не спомена невероятната компетентност и репортерско майсторство на Джоби Уорик, Пол Крукшанк, Скот Шейн и Майкъл Уайс. Поздравявам тези репортери, които се осмелиха да влязат в Сирия и да разкажат на света за ужасите, които бяха видели там. Журналистиката — истинската журналистика — все още има значение.

Със сигурност тази книга нямаше да бъде публикувана без подкрепата на моя екип от „Харпър Колинс“, за мен най-добрите в бизнеса. Специални благодарности на Джонатан Бърнам, Брайън Мъри, Майкъл Морисън, Дженифър Барт, Джош Маруел, Тина Андреадис, Лесли Коен, Лия Василевски, Робин Билардело, Марк Фъргюсън, Кати Шнайдер, Каролин Бодкин, Дъг Джоунс, Кейти Островка, Ерин Уикс, Шон Никълс, Ейми Бейкър, Мери Сасо, Дейвид Коръл и Лия Карлсън-Станишич.

И накрая — специални благодарности на служителите на „Кафе Милано“ в Джорджтаун, които винаги се грижат добре за семейството и приятелите ни, когато имаме достатъчно късмет да намерим маса. Моля, простете за измислената неприятна кулминация в „Черната вдовица“. Нека се надяваме, че такава вечер никога няма да се случи.

Даниъл Силва е писател, носител на много награди, бил е №1 в класацията на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“. Автор е на „Невероятният шпионин“, „Знакът на убиеца“, „Време за убиване“, „Художникът убиец“, „Английският убиец“, „Изповедникът“, „Смърт във Виена“, „Принцът на огъня“, „Пратеникът“, „Агентът“, „Московска афера“, „Предателят“, „Аферата Рембранд“, „Портретът на един шпионин“, „Падналият ангел“, „Английското момиче“, „Крадецът“ и „Английският шпионин“. Книгите му са публикувани в повече от трийсет страни и са бестселъри в цял свят. Той е член на борда на американския Мемориален музей на холокоста и живее във Флорида със съпругата си — Джейми Гангъл, специален кореспондент на Си Ен Ен, и двете им деца — Лили и Николас.

Ислямска държава в Ирак и Леванта (Сирия). — Б.пр.

„Хайбар, Хайбар, евреи!“ (араб.) — напомняне за битката при Хайбар (оазис, днес в Саудитска Арабия) през 628 г. между мюсюлмани и евреи, в която мюсюлманите, предвождани от пророка Мохамед, побеждават. Обиден възглас срещу евреите. — Б.пр.

Национален мемориал на холокоста и героизма в Йерусалим. — Б.пр.

Жилища с нисък наем (фр.). — Б.пр.

Скъпи, любими; приятелю (араб.). — Б.р.

Каква замръзнала малка ръка (итал.) — прочутата ария на Родолфо от първо действие на операта „Бохеми“ от Джакомо Пучини. — Б.пр.

Въздигане (иврит) — завръщането на евреите в Израел. — Б.пр.

Организация за освобождение на Палестина, призната от ООН за единствения законен представител на Палестинската автономия. До 1991 г. е считана от САЩ и Израел за терористична организация. Призната е официално от тях през 1993 г. — Б.пр.