Даниъл Силва - Черната вдовица

Но ИДИЛ не се задоволява просто да продава антики; тя също така ги разрушава, особено ако са в разрез с интерпретацията на исляма, приета от групировката. След като влязоха в Палмира през май 2015 г., свещените воини на ИДИЛ веднага унищожиха много от разкошните римски храмове в града. Сили, лоялни на режима на Асад, превзеха отново Палмира, докато довършвах първия ръкопис на „Черната вдовица“. Тъй като се бях заклел още в самото начало, че няма да гоня плаващите пясъци на конфликта, реших да оставя 39. глава, както бе написана. Такива са рисковете на опита да догониш историята в момента на случването ѝ. Със съжаление казвам, че гражданската война в Сирия ще продължи години, ако не и десетилетия, също като войната, която почти разруши нейните съседи — Ливан. Ще се печелят и губят територии, ще се завладяват и напускат земи. Още хиляди хора ще се превърнат в бежанци. Много повече ще умрат.

Направих всичко по силите си, за да обясня корените и експлозивното развитие на ИДИЛ точно и безпристрастно, макар да съм убеден, че като имаме предвид разединената и все по-нефункционираща американска политика, някои биха критикували моето описание. Няма никакво съмнение, че американската инвазия в Ирак през март 2003 г. подготви почвата, от която избуя ИДИЛ. И също така няма никакво съмнение, че решението да не бъдат оставени американски сили в Ирак през 2011 г. заедно с избухването на гражданската война в Сирия, позволи на групировката да процъфтява и да се разпространява от двете страни на все по-безсмислената граница. Определянето на групировката като „неислямска“ и „недържава“ е пожелателно мислене, което в крайна сметка се оказа непродуктивно и опасно. Както отбеляза журналистът и учен Греъм Уд във фундаменталното си проучване на ИДИЛ, публикувано в „Атлантик“: „Истината е, че „Ислямска държава“ е ислямска. Много ислямска“. И тя бързо изземва функциите на съвременната държава, защото издава на гражданите си всякакви видове документи — от шофьорски книжки до риболовни билети.

Най-малко четири хиляди западни граждани са се отзовали на призива да отидат в халифата, сред тях са и над петстотин жени. База данни, поддържана от лондонския Институт за стратегически диалог, разкрива, че повечето момичета са на тийнейджърска възраст или малко над двайсет години и е много вероятно да останат вдовици на съвсем млада възраст. Други се изправят пред съвсем реалната перспектива да изгубят собствения си живот в жестокия свят на халифата. През февруари 2015 г. три радикализирани тийнейджърки от Бетнъл Грийн в Източен Лондон напуснаха Обединеното кралство с полет за Истанбул и стигнаха до сирийския град Рака, неофициалната столица на халифата. През декември 2015 г., когато градът бе под руска и американска въздушна атака, всички контакти с тези момичета бяха прекъснати. Семействата им се страхуват, че трите тийнейджърки са загинали.

Много вербувани от ИДИЛ мъже и жени вече се завърнаха у дома. Някои са разочаровани; други остават отдадени на каузата на халифата. А все още има и такива, готови да извършват масови убийства и терористични атентати в името на исляма. В краткосрочен план Западна Европа е изправена пред най-голямата заплаха и заради това, че в нейните отворени граници живее огромно и уседнало мюсюлманско население. ИДИЛ няма нужда да внедрява терористи в Западна Европа, защото потенциалните терористи вече са там. Те живеят в гетата на Франция и мюсюлманските квартали на Брюксел, Амстердам, Копенхаген, Малмьо, Източен Лондон и Лутън. Докато пишех тази книга, ИДИЛ извърши опустошителни атентати в Париж и Брюксел. Повечето им извършители бяха родени на Запад и имаха европейски паспорти в джобовете си. Скоро със сигурност ще последват нови атаки, защото службите за сигурност в Западна Европа се оказаха трагично неподготвени — особено белгийската Сюрте, която позволи създаването на убежище на ИДИЛ в сърцето на Брюксел.

Американската земя обаче е крайната цел на ИДИЛ. Докато правех проучване за този роман, бях поразен колко много пъти чувах да казват, че атака в американски град е неизбежна, и то съвсем скоро. Бях също така поразен колко много пъти високопоставени държавни служители ме убеждаваха, че това състояние на нещата е „новото нормално“ — че трябва да живеем с факта, че от време на време на нашите летища и в нашето метро ще избухват бомби, че вече не можем да очакваме да сме в пълна безопасност в ресторант или в концертна зала заради идеология и вяра, родени в Близкия изток. Президентът Барак Обама като че ли изрази тази гледна точка след атентата в сатиричното списание „Шарли Ебдо“ и вземането на заложници в супермаркета „Хиперкашер“. Като ни предупреди да не реагираме прекомерно, той нарече извършителите „група жестоки и зли фанатици, които обезглавяват и стрелят напосоки по някакви хора в деликатесен магазин в Париж“. Не беше деликатесен магазин, разбира се; беше магазин за кашер храни. И четирите жертви не бяха „някакви хора“. Бяха евреи. И само заради това бяха станали мишени и бяха безмилостно избити.