Даниъл Силва - Черната вдовица

В този момент обаче Габриел се бе съсредоточил върху двама души: Михаил Абрамов и Натали Мизрахи. Михаил бе приклещен в мъжката тоалетна на „Кафе Милано“. Натали крачеше на север по западния тротоар на Уисконсин Авеню.

— Защо ФБР още не са я довели? — сопна се той на Картър.

— Май не я намират.

— Толкова ли е трудно да намериш жена с жилетка с експлозиви и червено сако?

— Търсят я.

— Кажи им да търсят по-усилено.

Вратата се отвори с трясък и през нея първо се показа оръжието. Михаил позна силуета. Беше AR-15 без оптичен мерник. Той хвана топлото дуло с лявата си ръка и го дръпна, мъжът влетя заедно с него. В разрушената зала на ресторанта той бе свещен воин на джихада, но в тъмното помещение на мъжката тоалетна сега бе безпомощен. Михаил го шибна два пъти със страничната част на дланта си по врата. Първият удар засегна малко челюстта му, но вторият бе точен и накара нещо в него да изпука и да се счупи. Мъжът падна, без да издаде звук. Михаил взе пушката от отпуснатите му ръце, простреля го в главата и излезе в коридора.

Точно пред него, в задния ъгъл на ресторанта, един от терористите се канеше да екзекутира жена, чиято ръка бе откъсната от рамото. Скрит в тъмния коридор, Михаил свали терориста с изстрел в главата, след това пристъпи предпазливо напред. Нямаше други от нападателите в основната зала, ала в едно по-малко помещение в дъното на ресторанта терорист екзекутираше оцелели, сгушени към една стена. Застрелваше ги един по един — като есесовец, който се движи по ръба на общ гроб. Михаил простреля терориста чисто в гърдите, спасявайки дузина животи.

Точно тогава чу изстрел от съседно помещение — частна трапезария, която бе видял на влизане в ресторанта. Той мина покрай прекатурения до бара стол, на който бе седял преди малко, покрай масата, обсипана с останките на Сафия Бурихан, и влезе във фоайето. Салонният управител и двете хостеси бяха мъртви. По всичко личеше, че бяха оцелели при избухването на бомбата, но след това са били застреляни.

Михаил се промъкна покрай труповете и надникна в частната трапезария, където четвъртият терорист екзекутираше двайсетина добре облечени мъже и жени. Прекалено късно той осъзна, че мъжът, застанал на прага, не е приятел. Михаил го улучи в гърдите. След това стреля още веднъж в главата му, за да е сигурен, че е мъртъв.

Всичко това му отне по-малко от минута. Мобилният му телефон не спираше да вибрира през цялото време. Сега вече той го извади от джоба си и погледна екрана. Беше гласово повикване от Габриел.

— Моля те, кажи ми, че си жив.

— Добре съм. А членовете на ИДИЛ вече са в рая.

— Вземи мобилните им телефони и каквото още можеш да носиш — и изчезвай оттам.

— Какво се случва?

Връзката прекъсна. Михаил претърси джобовете на мъртвия терорист, лежащ в краката му, и намери „Самсунг Галакси“ за еднократна употреба. Откри същите самсунги из дрехите на останалите нападатели, проснати сред разрушенията на основното помещение и задната част. Само онзи в тоалетната очевидно предпочиташе продуктите на „Епъл“. Михаил бе събрал всичките четири телефона, когато се измъкна от ресторанта през задната врата. У него бяха и две пушки AR-15 с четири допълнителни пълнителя, макар и да не знаеше по каква причина. Забърза надолу по тъмната алея, като се молеше да не се натъкне на екип от спецчастите, след това излезе на Потомак Стрийт. Вървя по нея на юг към „Проспект“, където Ели Лавон седеше зад волана на буика.

— Защо се забави толкова? — попита той, когато Михаил се отпусна на предната седалка.

— Габриел ми даде списък за пазаруване. — Остави пушките и пълнителите на пода пред задната седалка. — Какво се случва, мамка му?

— ФБР не може да намери Натали.

— Та тя носи червено сако и жилетка с експлозиви. Лавон направи обратен завой и пое на запад през Джорджтаун.

— Пътуваме в погрешната посока — каза Михаил. — Уисконсин Авеню е зад нас.

— Няма да ходим там.

— Защо?

— Няма я, Михаил. Просто е изчезнала .

Екипът, който се трудеше в стая 414В на булевард „Цар Саул“, нямаше официално наименование, за непосветените той просто не съществуваше. Хората, които знаеха за работата му, го наричаха „Минян“ 20 20 Група от десет възрастни мъже, необходими за извършване на обществени религиозни ритуали в юдаизма. — Б.пр. , тъй като се състоеше от десет души, които бяха само от мъжки пол. С няколко натискания на клавишите те можеха да угасят светлините на цял град, да заслепят система за контрол на трафика или да накарат центрофугите в ирански завод за обогатяване на уран да се въртят безконтролно. Три самсунга и един айфон нямаше да са кой знае какво предизвикателство.