Джон Лескроарт: Фатална изневяра

Хипнотизиран от нея, Питър не можеше да помръдне.

Кейт го погледна и се усмихна, зелените й очи блестяха с игрив пламък.

— Преди да стигнем до въпроса, заради който те повиках тук, си мислех, че можем да започнем с малко вино, ако нямаш нищо против. Две и седма добра година ли е?

— „Сребърен дъб" — отвърна мъжът. — Всичките години са добри.

— Така си помислих и аз. — Кейт вдигна тирбушона. — Би ли го отворил?

Без да се усети, Питър вече държеше тирбушона и се пресягаше за бутилката.

— Опасявам се, че всичко това е малко необичайно за мен. Обикновено не пия от следобед. Приспива ми се.

— Ще ти налея само половин чаша. — Усмивката й го убеди. — Аз, от своя страна, мисля да си налея цяла. Дори две. Наистина. — Кейт го докосна по ръката. — Всичко е наред. Обещавам.

За Питър всичко не беше наред. Той имаше чувството, че този момент беше краят на нещо, краят на верността му към Джил и близнаците — към живота, който беше избрал да води. Краят идваше със забиването на острия тирбушон в корка.

— О, докато се справиш с това — каза Кейт, докосна го едва по рамото, мина покрай огромното легло и се насочи към коридора. — Извини ме за минутка.

Питър чу външната врата да се отваря и затваря, след което тя се върна при него.

Най-накрая успя да извади корковата тапа.

— Това прозвуча перфектно — каза Кейт. Питър доближи корка до носа си.

— Мирише добре — констатира той. Подаде й го. Тя го взе и го подуши.

— Става.

— Къде ходи току-що? — попита Питър.

— Поставих знака „Не безпокойте" на вратата — отвърна Кейт. — Можеш да си свалиш сакото, не се притеснявай. Настани се удобно. Ето.

Тя му помогна да го стори, остави го на облегалката на стола пред него, след което се обърна и положи длан върху гърдите му.

— Сърцето ти е полудяло — каза Кейт, след което добави: — Моето също. — Тя вдигна ръката му и я сложи върху гърдата си. — Усещаш ли?

Преживяването съответстваше изцяло на фантазията на Кейт.

След първата целувка Питър се беше отдръпнал, бореше се както с нейната настоятелност, така и със собствената си съвест, но в крайна сметка не успя да намери сили, за да й устои.

Веднъж започнали, сексът ги отведе на върха по два пъти през следващите деветдесет минути.

Кейт не помнеше да се е чувствала по-задоволена през целия си живот. Дори не беше осъзнавала досега колко е отчаяна.

Напълно сигурна беше, че същото се отнася и за Питър.

Доволна от случилото се, лежаща под топлите завивки, Кейт слушаше душа в банята. След минута Питър се появи с кърпа, увита около талията му. С печална полуусмивка й каза:

— Опасявам се, че не съм запознат с етикета — какво следва? Кейт се притисна във възглавницата, опряна в таблата на леглото, и издърпа завивката над гърдите си.

— Мисля, че трябва да се облечеш и да се върнеш на работа.

— Какво ще се случи с нас?

— Какво да се случи с нас?

Последва момент на колебание.

— Ще повторим ли всичко това отново?

— Не знам. Никога досега не съм го правила, знаеш ли?

— Не. Не знаех. Откъде бих могъл?

Кейт не обърна внимание на забележката му.

— Имам предвид, че всичко това е ново за мен.

След като си пое въздух, Питър седна на края на леглото.

— Не съм сигурен, че осъзнавам какво точно се случи.

Думите му я накараха да се усмихне едва.

— О, напълно наясно съм.

— Нямах това предвид.

— Не. — Стана по-сериозна: — Не, разбирам те.

— Не знам какво да мисля за случилото се. Имам предвид как точно се вписва в животите ни?

— Не съм убедена, че се вписва въобще. Наистина не знам.

— Значи спираме дотук?

— Така мисля. — Кейт се пресегна и докосна нежно крака му. — Не искам да ти усложнявам живота. Нашите животи.

Питър се засмя.

— Мисля, че си закъсняла с няколко часа. Но нека поне се разберем да не казваме на половинките си. Как ти звучи това?

— Разбира се, че няма да го правим.

— За теб няма проблем, така ли? Просто да забравим всичко?

— Ако е възможно. Ние сме разумни възрастни. Това е просто един следобед. Не е необходимо да се превръща в нещо повече.

— Съгласен. — Питър протегна ръка. — Стигнахме до споразумение.

Кейт пое ръката му и я разтърси.

— Имаме сделка — отвърна тя.

Кейт си хвана кола на „Юбер" от хотела до дома си.

Тя имаше свой собствен „Юбер" акаунт, който плащаше през своята „Американ Експрес", с която плати и хотелската стая. Тъй като всичко ставаше по електронен път, единствените доказателства за разходите й можеха да бъдат получени само онлайн, и то след въвеждане на паролата й.