Джон Лескроарт: Фатална изневяра

Имаше ли намерение да действа? Да се опита да осъществи фантазията си?

Знаеше, че е глупаво, но не можеше да устои. Трябваше да стори нещо по въпроса.

Защо, запита се, това се случи? Всичко, което каза на Бет, беше абсолютната истина. Обичаше Рон. Той беше чудесен човек, изключително стабилен, добър любовник и може би най-добрият баща, когото можеше да иска за децата си — освен това беше най-добрият й приятел, по-добър дори и от Бет или друга от нейните приятелки. Какво си мислеше?

Отново отвори лаптопа, вторачи се в Халф Доум и пак го затвори.

Прекалено дълго време отдели на това. Държеше се абсурдно. Нямаше намерение да продължава да върви по този път и точка.

Малко след два часа Питър Аш вдигна телефона на бюрото си. Секретарката му каза, че жената, която се обажда, си казала името и обяснила, че го търси по личен въпрос, че двамата с него били приятели. Той толкова се беше задълбочил в стенограмата на показания, взети в средата на миналата седмица, че въобще не успя да се сети откъде познава Кейт Джеймисън, макар името да му звучеше бегло познато.

— Съжалявам — каза той, след като жената му каза „здравей". — Тереза каза, че въпросът е личен, но не мога да се сетя откъде се познаваме.

— Миналата седмица, в семейство Кук? Джеф и Бина. Бяхме заедно със съпруга ми Рон?

— О, да, разбира се, сега си спомням. Как мога да ти помогна?

— Малко ми е неловко, признавам си, тъй като едва се познаваме, но искам да разговаряме на четири очи по един правен въпрос, ако можеш да ми отделиш час или два.

Питър се подвоуми.

— Не искам да прибързвам със заключенията — каза той, — но не се занимавам със семейно право. Работата ми е насочена към корпоративното. Разводите не са ми специалност, макар че ако това е проблемът, мога да ти препоръчам един от партньорите ми.

— Не става въпрос за развод — отвърна Кейт. — Двамата с Рон сме си добре. Не искам да бъда мистериозна, но не желая да минавам през Рон, Джеф или някого другиго във фирмата им. Искам да запазя всичко за себе си, но ми е необходим правен съвет.

Последва кратка тишина. Най-накрай Питър отвърна:

— Госпожо Джеймисън…

— Моля те, наричай ме Кейт.

— Добре, Кейт. Трябва да призная, че това е един от най-интересните телефонни разговори, които съм провеждал през всичките си години във фирмата. За колко точно от времето ми говорим?

— Както казах по-рано — не мисля, че ще отнеме повече от час или два.

— Става все по-мистериозно.

— Не искам да те плаша. Просто се опитвам да запазя въпроса личен, а всички адвокати, които познавам — а аз познавам доста — познават други от своя страна. Затова ти се обадих, тъй като си един вид извън нашия личен кръг. Исках да разбера дали можеш да ми отделиш малко време. Не се чувствай задължен.

— Да, няма. Поласкан съм, че ми се обади. Сигурен съм, че мога да намеря час или два. Кога желаеш да дойдеш?

— Това е другият проблем.

— Моля?

— Предпочитам да не идвам в офиса ти, ако нямаш нищо против. Той е на „Ембаркадеро Две", нали?

— Да — отвърна Питър.

— Ако се появя там, има голяма вероятност да срещна някого, когото познавам, а не искам това да се случи.

— Нещата започват да стават все по-странни. Къде желаеш да се срещнем?

Кейт си пое дълбоко въздух.

— Имам наета стая в „Меридиън". — Хотелът се намираше на „Батъри Стрийт", на по-малко от двеста метра от офиса на Питър. — Осемстотин и дванадесети номер.

— Имаш предвид сега? Веднага?

— Надявам се. Помислих си, че мога да опитам. Наистина е доста важно. Ако можеш да дойдеш, разбира се.

След около десетина секунди мълчание Кейт се обади:

— Питър?

— Трябва да си призная, че ме плашиш малко.

— Няма никаква опасност. Обещавам. Просто не искам никой да ме вижда.

— Добре. Дай ми няколко минути да довърша работата си тук. Стая осемстотин и дванадесет, нали?

— Да.

— Добре. — Питър се подвоуми за последно. — Ще се видим след десетина минути.

Питър си мислеше, че независимо за какво искаше да говорят, това беше забавно. Дори да беше пълна загуба на време, със сигурност щеше да е по-интересно от работата над показанията, в която се беше потопил. Всъщност по-интересно от всичката му останала работа. Най-накрая беше изникнало нещо, което да го изкара от скуката и да му оправи деня. Само заради това си струваше да отиде и да разбере за какво става въпрос.

Затвори папката със стенограмата, избута стола си назад от бюрото и стана.

Кейт Джеймисън го беше уверила, че в необичайната й молба не се крие никаква опасност, но Питър отдели минута-две, за да помисли дали съществува възможност да попадне в капан или в някаква неприятна ситуация.