Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Госпожице Еванс? Пенелъпи? Аз съм Робърт Астър. У дома ли сте?

Никой не отговори.

Съливан тръгна по стълбите, пистолетът беше изпънат пред него. Астър го следваше плътно до рамото му. Беше чул телевизора, докато гледаше през прозореца. С всяка стъпка гласът на новинаря се усилваше. Голямата спалня се намираше срещу стълбището. Дървеният под простена под краката им.

Съли се спря на прага на вратата.

— О, момко.

Астър погледна в стаята и веднага се извърна настрани.

На десетина стъпки от тях една жена с кестенява коса лежеше на пода до леглото, очите й бяха широко отворени. Носеше само бельо. Тънка линия кръв се стичаше от рана на гърдите й.

— Тя…? — запелтечи Боби.

Съливан коленичи и провери врата й. Кимна и погледна по-внимателно раната.

— Който е сторил това, е бил професионалист.

— Какво имаш предвид?

— Виж. Има сравнително малко кръв. Този тип е успял да я намушка с нож и да прониже сърцето й толкова бързо, че то веднага е спряло да бие. Необходима е практика за подобно нещо.

— Какво ще правим?

— Ще стоим настрана. — Съливан провери банята и гардеробите, след което надникна в коридора. — Няма никой.

Астър влезе в спалнята. На леглото имаше отворен куфар, наполовина напълнен с дрехи. Погледна към телевизора и забеляза, че е включен на Си Ен Би Си. Едно списание лежеше прикрито под завивките. Мъжът го дръпна лекичко и видя, че става въпрос за специализирано издание със заглавие „Информационните технологии днес". То беше отворено на статия за нещо, наречено „приложни софтуер фреймуъркове в управлението на енергийния сектор": „Нашите платформи позволяват създаването и управлението на комплексен мониторинг, контрол и автоматични решения…"

Астър остави списанието, не му беше интересно. Върна поглед на мъртвата жена.

— Това тя ли е?

Съливан взе една снимка в рамка от скрина и сравни лъчезарната усмихната жена с трупа.

— Да.

— Кога?

Съли се зае с тялото на Пенелъпи Еванс, като провери ръцете и врата й.

— Все още е топла. По-малко от час.

— Можехме да бъдем тук.

— И можеше да лежим до нея сега. Който и да е сторил това, е бил добър. Влязъл е в къщата, дошъл е горе и я е убил, без тя дори да разбере, че има някой при нея. Чу как скърцат дъските. Ще надигнат вой дори мравка да мине по тях. Този тип е фантом. Прелетял е тук . — Съливан се насочи към вратата. — Трябва да вървим.

Астър го сграбчи за ръката.

— Мисля, че имаш предвид, че трябва да се обадим на полицията.

— Прекалено късно е това да й помогне по някакъв начин. Ще се обадя от града.

— Не можем просто да си тръгнем. Тя заслужава нещо по-добро.

— Тя е мъртва. Не заслужава нищо друго, освен да се опитаме да открием извършителя.

Астър го пусна.

— Сигурен съм, че можем да обясним нещата…

— Нямаш време за това. Господин Шанк има нужда от теб в офиса. Обади се на полицията на Гринуич и ще извадиш истински късмет, ако успееш да се прибереш до полунощ. Има награда за богати задници като теб в последно време.

— Не говориш сериозно.

— Мислиш ли, че на някого ще му дреме, ако прекараш няколко дни в охладителя? — Съливан се наведе още повече към него и когато заговори, в гласа му се усещаше познанието от опита му. — Прекарах целия си живот като ченге. Знам на какво са способни. Ако отнесеш това до полицията, ще се превърнеш във водещата новина по националните новини тази вечер. Утре сутринта снимката ти ще е на първа страница на „Поуст" с някакво заглавие, което ще те направи да изглеждаш като основния заподозрян. Ще те накарат да копнееш за последната клюка, която са пуснали за теб и приятелката ти на плажа. Искаш ли подобно нещо? Искаш ли го точно сега?

Астър изгледа сериозно Съливан. Човекът беше прекалено умен за тъпо ченге.

— Не съм наивен. Ако обясня, че сме разследвали смъртта на баща ми…

— Погледни я. Погледни! — Съли накара Боби да се приближи и да огледа по-добре тялото. — Едва е облечена. Едно от онези ченгета, в които имаш толкова голямо доверие, ще прибере две стотачки от някой журналист и ще му позволи да я снима. Такива неща продават вестници.

— Въпреки всичко това трябва да останем. Съливан погледна часовника си.

— От онова, което ми каза, можем да предположим, че който е убил баща ти, има пръст и в убийството на тази жена. Ако искаш да помогнеш и на двама им, започвай да търсиш следи. Не можеш да сториш нищо добро за никого от килия в полицейския участък, нали?

Астър обмисли думите му.