Кристофър Райх - Игра на милиарди

На нощното шкафче имаше наредена купчина с романи с меки корици. Повечето бяха криминални от известни автори на бестселъри. Книгите потвърдиха първоначалните му мисли. Жената не четеше „Информационните технологии днес" за забавление.

Астър надникна в банята. Не видя нищо интересно там, върна се в спалнята и излезе в коридора. Офисът на Пенелъпи Еванс се намираше в края му. Дебели завеси пречеха на дневната светлина да влезе в помещението. На бюрото беше включена лампа, която осветяваше куп документи. В стаята още беше нощ.

Боби пристъпи внимателно към бюрото, съобразяваше се със забележката на Съливан да не пипа нищо. Досега не го бяха арестували, но като регистриран представител на Нюйоркската фондова борса и като основен представител на Националната асоциация на дилърите на акции, неговите отпечатъци бяха в системата и бързо щяха да го открият по тях. Отново обви пръсти в носната си кърпа, преди да прерови купчината. Имаше статии, свалени от най-различни вестници и периодика, темите варираха от последните новосформирани фирми в Силициевата долина до нарастващото влияние на независимите фондове върху „Уолстрийт", относно продажбата на исландска земя на чуждестранни купувачи.

Исландия?

Астър прегледа купчината с годишни доклади, оставени в ъгъла на бюрото. Първите няколко бяха на високотехнологични компании, листвани в НАСДАК. Имаше един производител на силициеви пластини, дистрибутор на рутери и суичове — нещо, което можеше да се класифицира като „Мрежова инфраструктура" — и една космическа компания, която се занимаваше с производството и изстрелването на комуникационни сателити. Боби прегледа първите няколко страници на всеки от докладите. Отново не успя да намери думата Палантир сред тях. Нито пък нещо, което да му се стори застрашително или обезпокоително, или по някакъв начин да е свързано със смъртта на баща му. В интерес на истината докладите нямаха нищо общо помежду си, освен факта, че всички включваха наскоро листвани компании, най-старите от които вече бяха станали публични една година по-рано.

Помисли си, че това може да бъде следа, затова провери дали поръчителят е един и същ. Не беше. Десетина различни банки бяха участвали, за да пуснат тези компании на пазара. Сигурен беше, че поръчителите ще са реномирани фирми.

Астър продължи да преглежда годишните доклади, макар и не толкова старателно. Предимно бяха компании в сферата на технологиите, но имаше и някои традиционни индустрии. Не всички бяха американски. Имаше една южноафриканска минна компания, австралийски производител на тежко оборудване — трактори, камиони, багери и подобни — и добре известен германски производител на електронни компоненти, предимно висококачествено аудио- и комуникационно оборудване. Едва след като прегледа тези, осъзна, че докладите са отпреди няколко години. Най-скорошният беше от 2008.

Отново погледна към германската компания и си спомни, че преди няколко години организацията беше купена от добре известна фирма за дялово инвестиране. Освен това не знаеше нищо друго.

На бюрото имаше отворен лаптоп. Астър натисна бутона на мишката и екранът оживя. Друга статия, този път не за „следващо поколение мрежови устройства", а за Срива от май 2010, публикувана във „Файненшъл Таймс", докладваше, че повредата в правилното обслужване на покупките и продажбите беше довела до рязкото спадане на индекса „Дау Джоунс" с хиляда пункта в минута само за да си възвърне две трети от загубеното по-късно.

„Смята се, че причината за внезапния рязък спад е една-единствена грешна заявка за продажба, която провокира компютърните програми да заявят хиляди заявки за продажба на пазара. Нов анализ на ситуацията предполага, че причината може да не е първата масивна заявка за продажба, а да се дължи на грешка в собствената търговска платформа на Нюйоркската фондова борса…"

Астър провери историята на браузъра, като по този начин изведе списък с последните сайтове, които Еванс беше разглеждала. Този път нямаше годишни доклади, а корпоративни уебстраници. Производител на силициеви пластини и друг на микрочипове — и двата стожери на Силициевата долина. Петролна компания. Американски производител на стъкло, свързан с компютърната индустрия. Може би бяха дошли от НАСДАК. Занимаваха се с технологии, но не само с това.

Никъде не намираше думата Палантир. Все още не напипваше нишката.

Съливан надникна в стаята.