Робин Кук - Интервенция

5:15 след обяд, вторник, 9 декември 2008 г.

Ню Йорк Сити

Понеделник и вторник бяха добри дни за всички, с изключение на Джеймс, който трябваше да получи обаждания от Люк тези две сутрини, независимо какви бяха новините. След като Шон и Сана бяха тръгнали на работа, Люк информира кардинала, че дяволът е устоял на всичките му опити да промени мнението на Шон. Нещо повече, Шон дори беше отказал да дискутира въпроса. Джеймс го окуражи да се моли по-усърдно и да не се предава, като му припомни, че Църквата вярва в неговия успех. Постоянството е ключът, каза той.

Не искаше да мисли какво ще стане по-нататък, тъй като нямаше друг резервен план.

— Но той сменя темата веднага, щом я повдигна. Дори ме заплаши, че ще ме помоли да напусна.

— А съпругата му?

— Тя е по-гостоприемна — каза Люк. — Убеден съм, че ако успея да разубедя него, тя ще се съгласи.

— Моля те, продължавай да опитваш — каза Джеймс. — Има още време до края на седмицата.

Въпреки малкия напредък в мисията и неловкостта, че е в света на греха и изложен на него, Люк се наслаждаваше. Двете сутрини Сана бе станала рано да приготви закуска за Люк, обяснявайки, че обича да готви и че й е неприятно, задето съпругът й не обръща внимание дали яде бърза храна, или нещо домашно приготвено. Люк от своя страна я увери, че обича хубавата храна и се е наслаждавал на изключителната вечеря миналата вечер.

Но повече отколкото на храната Люк се беше зарадвал, когато Сана се прибра от работа рано в понеделник, предишния ден, и обяви, че има чудесен напредък в ДНК изследванията и е сложила пробите в PCR, което за Люк беше тъмна Индия. Не че имаше значение, тъй като Сана беше използвала свободното си време да изведе Люк, за да му купят дрехи, които са му по мярка, вместо да носи тези на брат Карлин.

За Люк пазаруването беше приятно преживяване, тъй като никога не беше ходил на пазар, откак се помнеше. Освен това се радваше на приятната празнична атмосфера, обхванала града в дните преди Коледа. Накрая, като капак на всичко, Сана и той бяха запалили отново огъня в камината и тя му беше разказала за живота си и настоящите си проблеми. Впечатлението му, че Шон не обръща внимание на жена си така, както в първите дни на брака им, се беше потвърдило. Нещо повече, двамата спяха в отделни стаи — Шон на втория етаж в гостната, а Сана на третия в семейната спалня. Макар да не разбираше всичко, което Сана му доверяваше, той й каза, че ще се моли за нея и че не може да разбере защо Шон не иска да спи с нея, тъй като лично той я намира за изключително красива.

— Благодаря за успокоителните думи — усмихна се притеснено Сана, а после малко неочаквано и за себе си добави: — Но за да бъда честна докрай, трябва да призная, че предпочитам да не спя с него.

Подобно на Сана, Шон също бе напреднал в работата през последните два дни. Беше стигнал до етапа, както се надяваше, когато развиването на първия свитък се ускори. В понеделник се беше справил само с една страница, но във вторник успя да завърши две. Докато четеше написаното, се почувства по-добре, убеждавайки се, че Симон не е чудовището, каквото име си бе спечелил.

— Люк! — провикна се Сана. Двамата с Шон тъкмо се бяха прибрали. Когато чу отговора на Люк отдалече, предположи, че младежът казва следобедните си молитви. — Вкъщи сме! — Тя последва Шон в кухнята, където разопакова купените зеленчуци.

През това време Шон си наля скоч за първия си коктейл за вечерта. Няколко дни преди това Сана се тревожеше за прогресивно засилващата му се любов към алкохола, но не и тази вечер. Всъщност, даже й се искаше да пие повече, за да си легне по-рано. Очакваше с нетърпение да остане насаме с Люк, без Шон непрекъснато да прекъсва младежа, когато станеше дума за Дева Мария.

Това бяха два добри дни и за Джак, тъй като бяха добри за Джей Джей и Лори. Когато Джак се върна вкъщи в понеделник вечерта, Лори му докладва, че детето е било спокойно и изобщо не е плакало. Очакваше да чуе същото и сега, тъй като Лори му се бе обадила в три следобед и бе казала, че се чувстват добре.

Като вземаше нагоре по две-три стъпала наведнъж, Джак надникна в кухнята. Както очакваше, Лори в момента приготвяше вечеря, а бебето си играеше в кошарката. Той се приближи до жена си, целуна я, а после погледна Джей Джей. За негово облекчение, той се усмихна.

— Май ще ни позволи да вечеряме спокойно — каза Лори.

— Страхотно. Може би първо трябва да го нахраниш и да го сложиш да спи?