Робин Кук - Интервенция

— Добра идея — съгласи се Шон, облягайки се на перилата на стълбището към горния етаж. — По кое време искаш да тръгнем утре оттук към Патологическия център?

— Например в девет? Така ще имам време да направя закуска за нашия гост.

— Хубаво — отвърна Шон, заваляйки думите. — До утре.

Когато той изчезна нагоре по стъпалата, Сана се обърна към Люк.

— Какво ще кажете да запалим камината? — предложи тя.

Младежът сви рамене. Не можеше да си спомни последния път, когато се бе наслаждавал на топлината на огън. Неизвестно защо се чувстваше нервен, че изпитва прекалено голямо удоволствие след разочароващата вечер, както и депресиран за шансовете си да победи Сатаната.

— Хайде! — подкани го Сана окуражително. — Ще накладем заедно огъня.

Петнайсет минути по-късно двамата седяха на кушетката, очаровани от пропукващия огън, който се разпалваше бързо. Сана си наля чаша вино, а Люк предпочете кока-кола. Сана първа наруши мълчанието.

— Архиепископът ни каза, че животът ви не е бил лесен. Имате ли нещо против да споделите с мен историята си?

— Съвсем не. Тя не е тайна. Споделям я с всекиго, който иска да я чуе, като лепта към Дева Мария.

— Казаха ни, че сте избягал от къщи на осемнайсет години, за да отидете в манастир. Мога ли да попитам защо?

— Непосредствената причина беше смъртта на майка ми — обясни Люк, — но истинската, и по-дълбоката, беше трудно детство, доминирано от баща безбожник. В рязък контраст с баща ми, който ставаше грубиян и побойник под въздействието на алкохола, майка ми беше много религиозна и искрено вярваше, че е виновна за поведението на баща ми. Тя вярваше, че като Ева е отклонила баща ми от пътя му, като се е омъжила за него и е грешница до такава степен, че бе убедила и мен, че съм дете, родено в грях. Ако искам да спася душата си, според нея трябвало да се моля на Дева Мария и да съсредоточа живота си около нея, Христос и Църквата.

— Мили боже — произнесе Сана, изпълнена със състрадание към историята на Люк. Макар да не бе същото, тя винаги бе страдала от преждевременната смърт на баща си, който бе починал, когато бе едва осемгодишна, и сега често се питаше дали не по тази причина се бе омъжила за Шон. Когато се запозна с него той до голяма степен олицетворяваше фигурата на бащата, който й бе липсвал. — И това помогна ли ви?

Люк се изсмя презрително.

— Едва ли. Един от свещениците ме възприемаше като дете, създаващо само грижи, и по тази причина реши да се възползва от мен в продължение на повече от година.

— О, не! — Сега Сана изпита още по-силно съчувствие към младежа. Беше до такава степен изумена, че трябваше да потисне импулса да го прегърне, от страх от реакцията му. Той можеше да интерпретира погрешно жеста й и да реши, че става дума за нещо повече от съчувствие. Все пак не беше дете, а мъж. Освен това имаше нещо механично в начина, по който Люк разказваше.

— Отначало си мислех, че това е сравнително нормално отношение — каза замислено Люк, — тъй като си мислех, че обичам въпросния човек. Но когато пораснах, осъзнах, че е грешно. Не знаех какво да правя, тъй като свещеникът беше един от най-известните хора в енорията, но накрая събрах кураж да кажа на майка ми.

— Тя съчувстваше ли ви? — попита Сана, обезпокоена докъде ще стигне историята, имайки предвид какво беше казал Люк за майка си.

— Тъкмо напротив. Точно както вярваше, че тя е виновна за изстъпленията на баща ми, сега започна да настоява, че аз съм съблазнил свещеника, макар да беше обратното. Особено когато ме попита защо е продължило толкова дълго, а аз й казах, че ми е харесвало, особено в началото. Едва през последните няколко години братята в манастира разбраха всъщност какво се е случило и че не съм виновен нито за неуместното отношение на свещеника, нито за самоубийството на майка ми.

— О, небесни отче! — извика Сана, когато завладялото я съчувствие разби сдържаността й и сякаш изтри всякакви съмнения за истинността на историята и това, че звучи като наизустен сценарий. Без всякакви задни мисли тя прегърна младежа, докато не усети как той се вцепенява, и побърза да се отдръпне. — Каква трагична история — добави тя. Погледна го с нежност, искайки по някакъв начин да свали от него бремето, от което той страдаше по отношение на майка си, макар да бе казал, че братята са му помогнали. Сана усети как я обхваща гняв към Църквата за това, че е бил сексуално малтретиран и внезапно разбра защо Шон беше станал такъв.