Робин Кук - Интервенция

Шон се появи от кухнята с чаша скоч. С реакция на изненада, подобна на тази на съпругата си, той се приближи и се взря с отворена уста в Люк.

— Господи боже, момче, на колко си години?

— На двайсет и пет, сър — отвърна Люк. — Скоро ще навърша двайсет и шест. — Той усети, че се успокоява малко. Шон не изглеждаше толкова заплашителен или дяволски, както се беше страхувал.

— Изглеждаш много по-млад — каза Шон. Момчето имаше завидно красива кожа и зъби, бели като току-що паднал сняг.

— Мнозина са ми го казвали — отвърна Люк.

— Ще ни гостуваш една седмица — продължи Шон. — Заповядай.

— Благодаря, сър. Казаха ми, че сте информиран защо съм тук.

— Дошъл си да ме убедиш да не публикувам статията си.

— Само ако е свързана с Дева Мария, Майката на Църквата, Майката на Христос, моята спасителка, която ме въведе в Христовата вяра, Мария на непорочното зачатие, Мария, кралицата на небето, кралицата на мира и Майка на всички скърбящи. На нея съм се посветил и вече започнах да се моля да не я клеветите с предположението, че не е приета в рая да живее с Господа: Бащата, Сина и Светия дух.

— Мили боже! — възкликна Шон, объркан от това дете-мъж, което вече намираше за неразбираемо. — Такава удивителна литания. Разбрах, че живеете в манастир.

— Точно така. Послушник съм в „Братството на робите на Дева Мария“.

— Наистина ли не си излизал от осем години?

— Почти осем, поне не и самостоятелно. Идвал съм тук, в града, с някои от братята, за медицински изследвания преди няколко години, но сега за първи път го правя сам.

Шон поклати глава.

— Трудно ми е да повярвам, че млад човек като теб би искал да се откаже от свободата си.

— Аз с готовност пожертвах свободата си за Светата майка. Оставането зад стените на манастира ми осигурява повече време да се моля за нейното посредничество и мира.

— Посредничество за какво?

— Да ме пази от греха. Да ме държи близко до Христос. Да помага на братята в мисията им.

— Хайде! — каза Сана на Люк. — Нека ви покажа стаята ви.

Люк спря очи върху Шон за миг, след което последва Сана по стълбите към горните етажи. Отминаха втория етаж, където Сана каза, че спи Шон, и третия, където била нейната спалня, докато стигнаха четвъртия. Беше стая с тавански прозорци, които гледаха към фасадата на сградата.

— Ето тук ще бъдете — каза Сана като се дръпна встрани, позволявайки на Люк да влезе в помещението, доминирано от легло персон и половина с балдахин. — Прилича ли на стаята ви в манастира?

— Едва ли. — Той надникна в банята, която се делеше с втора гостна стая на етажа. После се върна към куфара си и дръпна ципа. Първото нещо, което извади беше малка пластмасова статуйка на Дева Мария, която сложи на нощното шкафче. Второто беше малка, прилична на кукла, фигурка на младенеца Исус, облечен в пищна роба и увенчан с корона. Люк с изключително внимание сложи куклата до Дева Мария.

— Какво е това? — попита Сана.

— „Младенецът на Прага“ 28 28 Историята му може да се проследи назад до 1628 г., когато една малка, двайсет и осем сантиметрова восъчна статуетка на Младенеца Исус била донесена в Бохемия на принцеса Поликсена фон Лобковиц, която била силно привързана към Ордена на кармелитите. — Б.пр. — обясни Люк. — Един от най-любимите предмети на майка ми, преди да почине.

След това Люк извади черните си одежди и ги закачи в гардероба.

— Това ли е обичайното ви облекло? — попита Сана.

— Да, но кардиналът сметна, че ще е по-добре да нося по-обикновени дрехи. За щастие, един от секретарите му е с почти моя ръст, така че ги взех от него.

— Облечете каквото искате — каза Сана. — Ще излезем на вечеря след около половин час. Ще имате време да си вземете душ, ако желаете. После ще ви очакваме в дневната долу.

Шон, Сана и Люк се върнаха в къщата с такси малко преди девет и половина. Вечерята в центъра беше минала доста приятно, докато Люк не се опита да обърне разговора към мисията си. Шон, погълнал толкова алкохол, колкото и предишната вечер, използва възможността да информира младежа, че се е заел с непосилна задача и че колкото по-скоро се сблъска с реалността, толкова по-добре за всички тях. Когато Люк настоя, Шон се ядоса и атмосферата постепенно стана напрегната, като Шон продължаваше да се обръща към него с пренебрежителното „момче“.

— Изморена ли си вече? — попита Шон Сана, избягвайки да поглежда Люк.

— Мисля да остана още малко с Люк — прошепна тя. — Не искам да докладва на Джеймс, че не е бил посрещнат гостоприемно.