Робин Кук - Интервенция

— Такъв е планът.

— Ако е все така спокоен, бих могъл да изляза и да поиграя час-два баскетбол?

— Идеята не е лоша. — Лори му намигна и добави: — Само гледай да не се преуморяваш.

Джак се усмихна, досети се какво има тя на ум за вечерта, докато слизаше надолу по стъпалата, облечен в спортния си екип. През последните няколко дни не смееше да се радва на спокойствието на сина си, за да не се разочарова после, но всичко вървеше чудесно. Предишната сутрин бе отишъл да се срещне с Бингам отново и да го помоли да го освободи от аутопсии. Както и предполагаше, Бингам се съгласи.

Така Джак имаше възможност да прекарва повече време с Шон и Сана, където нещата се придвижваха с доста добра скорост. Сана очакваше да завърши работата си с митохондриалните секвенции на следващия ден, а Шон и Джак се надяваха в резултат да разберат чии са тези кости. Въпросът беше дали са от Средния Изток — в който случай биха могли да са на Дева Мария — или от Рим, където са били погребани накрая.

Когато Джак изтича по стъпалата и влезе в игрището, си помисли каква ирония е, че точно когато бе намерил с какво да отвлича вниманието си, състоянието на Джей Джей се беше подобрило за пръв път от месеци насам. Запита се дали при тази промяна би било подходящо да се продължи отново лечението.

Люк си помисли, че вечерята и днес е също толкова вкусна, както и предишната и различна от всичко онова, с което беше свикнал. За съжаление, същото беше и поведението на Шон. Той напълно отказваше да говори за проблема с Дева Мария и костницата, и с изпития преди вечеря скоч и виното после, не след дълго се напи и се качи в стаята си да полегне за малко. Малко след девет, когато Сана и Люк приключиха вечерята и отидоха в дневната да седнат пред камината с вино и кока-кола, той още не се беше появил.

— Мисля да проверя как е Шон — каза Сана и остави чашата си с вино, преди да се е отпуснала в креслото.

— Със сигурност е добре — опита се да я възпре младежът, предпочитайки да не вижда отново сърдитата, неприязнена физиономия на професора.

— В случая мисля по-скоро за нас, отколкото за него — отвърна Сана с усмивка, докато се насочваше към стълбището.

Люк седна на кушетката и се заслуша в стъпките й, които не след дълго се чуха по скърцащите греди, когато тя влезе в стаята на Шон. Люк се замисли над думите й. Нямаше представа какво трябва да означават, така че когато се върна, събра смелост и я попита.

— Просто исках да се кача при него, преди да съм се отпуснала — каза Сана, докато настаняваше краката си на масичката за кафе, — и преди да сме започнали някой интересен разговор. — Тя нямаше търпение да чуе повече за живота му от механичната версия, която й бе разказал.

— Той добре ли е? — поинтересува се Люк. Не можеше да не си спомни баща си и насилието, породено от алкохола.

— Легнал е и спи, ако това е определението ти за „добре“.

— Продължавам да не разбирам, защо все пак е спрял да спи с теб.

— Сега е по-просто, отколкото преди шест месеца, когато това бе по-скоро негова, отколкото моя идея. Отдалечихме се още повече. Забелязваш ли колко малко се докосваме? Имам предвид дребните неща — да сложа ръка на рамото му, ето така. — Сана седеше от дясната ръка на Люк, тя вдигна лявата си ръка и бавно я прокара по рамото му, спускайки я леко по гърба. После я върна обратно и я отпусна върху коляното му. — Или дори просто да си седим по този начин. Когато се оженихме в началото проявявахме непрекъснато тези знаци на внимание един към друг и се радвахме да сме заедно, както сега с теб. Но всичко това спря. В началото си мислех, че е свързано с голямата разлика във възрастта ни, но сега не съм сигурна: боя се, че е нещо много повече.

Люк усети внезапна гореща вълна да нахлува в крака му и да се изкачва нагоре към слабините му. Усещаше ръката на Сана върху бедрото си. Имаше чувството, че пръстите й са от огън.

Сана нямаше представа за лавината от емоции, която беше отприщила у Люк и хормоналната буря. Бе сложила ръката си до него по начин, който смяташе за платоничен, но той бе по-скоро физическо напомняне за това колко близка се чувства с него, а тя предполагаше, че и той я чувства по същия начин, тъй като бяха разговаряли за изключително интимни неща, след неговото пристигане. Всъщност, Люк беше първият човек, с когото тя се бе осмелила да сподели разширяващата се бездна в отношенията й с Шон. Като пряка последица тя усети, че Люк разбира неща за скрития й живот, че между тях се създава близост, връзка като между брат и сестра. В края на краищата той сам беше видял отношенията й с Шон, а беше само с три години по-млад от нея.