Робин Кук - Интервенция

— Добро утро Ваше Високопреосвещенство — поздрави младежът. — Сигурен съм, че имам някои добри новини за вас.

Джеймс се наведе в стола си, пулсът му бързо се ускори. Той си представи Архангел Гавраил на другия край на линията.

— Да не би да си е променил мнението? — поиска да знае Джеймс. От разговорите с Люк предишните дни, Джеймс беше изгубил надежда, че планът ще проработи и се опасяваше, че не разполага с резервен.

— Още не, но съм сигурен, че ще го направи.

— Това е музика за ушите ми.

— Надявам се да оцените това, което направих — каза Люк. — Не беше лесно.

— Никога не съм допускал, че ще бъде лесно — призна Джеймс. — Всъщност, донякъде съм изненадан, като го знам колко е упорит. Винаги съм вярвал, че веднъж правоверен католик си остава завинаги правоверен католик, каквото и да дрънка, както Шон Дотри. Да се обадя ли да го поздравя?

— Не бързайте, иначе всичко ще се провали.

— Тогава ще изчакам до утре. Какъв аргумент използва все пак?

— Разрешението изискваше по-малко аргументи и повече тактика.

— Впечатлен съм. Ще ми кажеш ли все пак?

— Ще бъдете посветен в подробностите.

Джеймс се усмихна. Младежът често говореше така, сякаш единственият му контакт с външния свят беше с Библията.

— Разрешението се основаваше на по-цялостно схващане, срещу което бях против.

— Бих казал, че това звучи като афоризъм от главоблъсканица.

— Онова, което научих, е, че Сатаната беше замесен както по отношение на съпруга, така и на съпругата.

— Е, те и двамата работят по същия проект — коментира Джеймс.

— Тогава грешката е била моя — каза Люк. — Мислех си, че са различни, но и двамата са свързани с греха.

— Благодаря ти, че ме информира — каза Джеймс. — Трябва да призная, че бях близо до отчаянието.

— Доволен съм, че ми беше предоставена възможност да служа на Църквата и по-важно — на Дева Мария.

Люк прекъсна линията. Беше в кухнята и си приготвяше нещо да хапне. Сана не беше станала рано да му приготви закуска, нито пък той го беше очаквал. Не искаше да се конфронтира с нея тази сутрин, след като вече знаеше каква е в действителност.

Доволен от сандвича и млякото, Люк се насочи обратно към стаята си. После взе куфара си и извади парите, които му бяха дали. Бяха четиристотин долара, за него — цяло състояние и много повече, отколкото му беше нужно. В края на краищата, това нямаше да е дълга обиколка по магазините, тъй като в къщата вече имаше почти всичко необходимо.

Температурата навън беше нормална за сезона, което беше добре, тъй като палтото му не беше кой знае колко топло. В манастира работата му не изискваше да излиза навън, а и през зимата го правеше рядко. Тази сутрин най-големият проблем за Люк беше да намери достатъчно голям железарски магазин, където да намери солидна външна ключалка. Идеята да добави още една към трите, които вече бяха на външната врата, беше негова.

Само след три пресечки намери една от многото търговски зони в района и побърза да попита за железарски магазин. Петнайсет минути по-късно влезе в добре снабден магазин на Шесто авеню, недалеч от Блийкър стрийт. Изборът беше голям и той без колебание взе онзи модел, който беше най-лесен за монтиране.

По пътя към къщи Люк се отби в два други магазина, за да осигури последните две неща от списъка. Снабден с всичко, което му трябваше, Люк се върна в къщата на семейство Дотри преди пладне.

Сана се радваше. Денят вървеше така добре, както и предишните два. Тази сутрин, по-рано отколкото беше очаквала, тя приключи с полимеразната верижна реакция и отиде до системата за генетичен анализ 3130XL. Сега, в средата на следобеда, тя очакваше да получи не само пълната митохондриална ДНК последователност на човека, чиито мощи се намираха в костницата, но също така да има секвенциите на множество от изследваните участъци, които щяха да разкрият генеалогичните корени на въпросния човек.

Тъй като апаратът си вършеше работата, Сана излезе от лабораторията и отиде в Колумбийския университет, за да се увери, че на всичките й експерименти се обръща нужното внимание. Със задоволство установи, че всичко е наред. Всичките й четирима докторанти работеха отговорно, за да наваксат отпускането, докато тя беше в Египет на конференция.

Докато слизаше от таксито след връщането си от лабораторията в медицинския кампус, тя си помисли за Люк. Още със събуждането си се бе сетила за него, но реши да не взема прибързани решения във връзка със снощния инцидент, като например да каже на Шон. Знаеше, че ако го направи, в следващия миг Шон щеше да хване телефона и да се оплаче на архиепископа, че изборът му за емисар е бил повече от лош. Тъй като това щеше да доведе до поредния спор с архиепископа, тя реши да остави събитията да се уталожат в съзнанието й по няколко причини. Първата: до голяма степен обвиняваше себе си за станалото. Радвайки се на компанията на Люк и поддавайки се на собствените си импулси, тя беше прекалила; отишла бе по-далеч, отколкото възнамеряваше. Втората причина: макар всъщност той да я бе нападнал, това бе по-скоро отбранителен акт от негова страна. И най-сетне тя бе убедена, че той ще се извини, след като обмисли случката, макар тази сутрин да бе пропуснал да го направи.